Лира Литературно-рекламна Агенция
Президентът на САЩ Барак Обама не крие, че е почитател на писателката Мерилин Робинсън. „Gilead“ е сред любимите му книги. Обама се срещна с нея на 14 септември тази година и двамата разговаряха за култура, вяра, политика, демокрация и ценности. Представяме ви писмен вариант на техния разговор, публикуван в nybooks.com.
–––-
Барак Обама: Мерилин, радвам се да ви видя. Докато идвах насам коментирах, че всеки път, когато съм в Де Мойн, Айова, имам важен политически ангажимент. Всичко е изяснено предварително и трябва да се предаде много важно съобщение за образованието или промишлеността. Но не съм имал възможност да срещна някого, на когото съм фен и ме интересува. Искам да чуя вашите виждания за проблемите на страната, за демокрацията, за културните проблеми и т.н. Така се роди тази идея и вие сте първата в списъка.
Мерилин Робинсън: Много ви благодаря.
Обама: Както знаете, аз съм голям фен на книгите ви. Някои читатели може би не познават творчеството ви, което е добре, защото ще могат да си купят някоя от книгите ви след нашия разговор. Започнах да чета „Gilead“, невероятна книга, точно в Айова. Имах кампания и прекарвах много време в пътувания, през които четях. Един от любимите ми герои е пасторът Джон Еймис, който е щедър и добър човек, но има проблем в намирането на мир със себе си и вярата си заради проблемите, през които минава семейството му. Влюбих се в персонажа, в книгата. Тогава ви поканих в Белия дом, за да ви връча хубава награда. От тогава не спираме да си говорим. Както и да е, има достатъчно контекст. В последно време написахте поредица есета, едно от които засяга страха и неговата роля в политиката и опасността му за страната ни. Вие го разглеждате през призмата на протестантските вярвания в християнството. Как решихте да пишете книга с есета и защо страхът е важна тема? Как е свързан с останалата част от вашето творчество?
Робинсън: Тези есета са всъщност лекции. Изнасям доста и когато имам време , ги събирам в книга.
Обама: Просто ги събирате заедно?
Робинсън: Да, точно така. Освен това ми помага да систематизирам лекциите си. А страхът е нещо, за което мислих и все още мисля, защото демокрацията е вяра в добротата на другите хора. Предполагаш, че всички искат да постъпят правилно. Но когато чуеш всички тези конспиративни теории, си даваш сметка, че никой не иска да приеме това, с което не е съгласен. Всичко това е заради идеята за „злия друг“. Това е нещо лошо при всички обстоятелства, но когато се намеси в политиката ни тук, у дома, в Америка, то поставя под съмнение способността ни да продължим да бъдем демократична държава.
Обама: Има пробойна в американската политика и демокрацията вече доста време. Тя зее отворена в момента заради страха на хората от глобализацията, бързата промяна, факта, че минахме през най-тежката икономическа криза от Голяма депресия насам, а политическата система е сякаш блокирала. Това прави хората податливи на подобни теории на конспирацията.
Робинсън: Това, което ни прави демокрация, е позитивните действия в сферата на образованието и други области. Направили сме повече от другите държави, въпреки че имаме и много грешки. Създадохме обаче онзи ужасен групов манталитет. Всеки изпитва силна принадлежност към своята малка група и смята, че останалите са лоши. Това помрачава визията за нашата държава, си мисля.
Обама: Освен романистка, вие сте и теолог. Християнските разбирания са в основата на вашето творчество. Отбелязвате периода в историята, когато Реформаторството е в ролята на другия, различния, злия. Разкажете ми повече за вашия интерес към християнството и връзката му с идеите ви за демокрация.
Робинсън: Вярвам, че хората са подобия на Бог. Какво мога да кажа? Струва ми се, че демокрацията е логичното и най-правилно продължения на религиозния хуманизъм на най-високо ниво. Той може да бъде приложен за всички. Най-важното е, че всички сме хора и трябва да уважаваме останалите по начина, по който уважаваме Бог.
Обама: Но изпитвате трудности с факта, че в САЩ християнската интерпретация е в най-честия случай „ние срещу тях“. Тези гласове сякаш са най-силни. В същото време имам чувството, че не сте съгласна и с крайно левите гледни точки. Какво мислите за конфликта между приемането на вярата като нещо важно, нещо сериозно, и в същото време в нашия граждански дискурс хората, които приемат религията най-сериозно, са най-недоверчиви към различните от тях?
Робинсън: Не знам как може те да приемат християнството сериозно, когато не са подготвени да посрещнат трудностите, да рискуват. Когато хората се обръщат срещу себе си, срещу тези, които смятат за различни от тях, те няма как да приемат християнството сериозно. Но ако погледнем в историята, този проблем съществува при всички религии. Християнството е най-противоречиво обаче. Обичай съседа си като себе си. Посланието е, че съседът заслужава не по-малко любов от теб, а не, че е нужно да си способен на това свръхчовешко качество. В християнството се предполага, че вървиш срещу течението. Да ти е трудно е нормално.
Обама: Кое оформи гледната ви точка за демокрация, вяра, гражданска съвест, писане? Израснала сте в сравнително малък град в Айдахо, което можеше да ви отведе в съвсем различна посока. Как се озовахте тук, Мерилин? Какво се случи? Библиотеките ли са отговорни за всичко?
Робинсън: Да, библиотеките имат важна роля. Как да ви обясня? Хората са много сложни. Всеки един човек е своеобразно хвърляне на заровете, нали така? Никога не можеш да знаеш какво ще се падне. Аз тръгнах по най-лесния за себе си път, който беше пътя на четенето на много книги и писането. Идваше ми естествено. Брат ми имаше същите заложби и ние си помагахме един на друг. Колкото и да уважавам средата, в която сме израснали, много хора не тръгват по пътя, по който тръгнахме аз и брат ми. Винаги съм знаела какво искам да правя. Не каква да бъда, а какво да правя. Концепцията за писателка не се оформи в ума ми до гимназията. Но винаги съм писала.
Обама: Как реагираха родителите ви? Те харесваха ли книгите или просто подкрепяха вашата приумица?
Робинсън:Имаше голяма подкрепа за всички приумици и странности в нашето семейство. Смешно е, защото от една страна, се смятам за длъжница за своя произход, какъвто и да е той, каквото и да означава. От друга страна, родителите ми, с цялото ми уважение, не бяха особено начетени хора.
Обама: Ето затова имате здрав разум, но и много познание, придобито от книгите. Какви бяха майка ви и баща ви?
Робинсън: Майка ми беше домакиня, стоеше си вкъщи. Баща ми заемаше средна позиция в мениджмънта на компания за дърводобив.
Обама: Но те ви окуражаваха.
Робинсън: Какво да ви кажа, те бяха възрастни, а ние – деца. Като два различни вида. Но ако забележеха, че правим нещо – рисуване, оцветяване, каквото и да е – винаги идваха, гледаха да имаме всичко, от което се нуждаем. Това, което ми даде истинска свобода, е чувството, че живея ли честно и почтено, и двамата ми родители щяха да са щастливи. Върху мен нямаше натиск.
Обама: Вие ми казахте една определена нагласа на вашите родители. Възпитаването на ценности като трудолюбие, честност и съпричастност. Това много ми напомня на моето семейство в Канзас. Това е също нещо, което ме привлече в книгите ви. Не възхищението по средната класа в Америка, а изтъкването на ценностите на дома. Ценностите са като странна концепция за днешното поколение, което обича да привлича внимание, да се хвали. Хора са известни с това, че са известни…
Робинсън: Лошото е, че човек трябва да се върне много назад в американската култура, за да намери тези ценности. Днес, имам чувството, че те се намират повече в тези хора, които работят някаква простичка работа, а не в амбициозните, което не е добре.
Обама: Интересно е. Аз често имам чувството, че се асоциирам повече с хората в малките градове. Преди да бъда избран за президент, никой не очакваше да спечеля. Хората не ме гледаха през призмата на медиите, където изглеждам страшен. Тогава не изглеждах страшен. Само някой със смешно име. Изглеждах млад. Чудя се, като гледам снимки, как хората са гласували за мен, при положение, че изглеждах на 25. Но отивах в малките градове и всичко ми беше познато. Напомняше ми на баща ми и майка ми, на нещата, за които си говорихме. Въпросът е, Мерилин, че тези ценности, които са важни за теб, ги няма. Има ги в аматьорските лиги, в спешните отделения на болниците, в училищата. Само там хората се отнасят с другите така, както трябва в едно демократично общество. Има огромна разлика между хората, които си работят нещо всеки ден и играчите на политическата сцена. Добротата, почтеността преминава в тези жестоки политически игри. Бездната между двата типа хора се увеличава. Все още нямам отговор как да се доближат двата свята. Но това е едно от предизвикателствата за мен. Обичам да се срещам с хората в тяхната обичайна среда, да гледам как постъпват и да се опитвам да го прилагам в политиката.
Робинсън: Лошото е, че много американци си мислят, че най-лошото, което можеш да кажеш, по който и да е проблем, е най-вярното. Например аз съм голям фен на нашата образователна система. Била съм в много учебни заведения. Те са впечатляващи. Хората в тях ги обичат и се идентифицират с тях. Хората във даден факултет се вълнуват от това, което правят, студентите също се вълнуват. След това излизаш навън и всичко говорят как системата се проваля, как трябва да я разкъсаме крайник по крайник и т.н. Иска ти се да питаш: Влизали ли сте вътре? Говорили ли сте с хората? Преподавали ли сте в чуждестранен университет, за да видите там как е? Имаме страхотна образователна система, която е триумф на цивилизацията. Нищо не може да се сравни с нея. И въпреки това никой не я защитава. Подобни неща никой не защитава, защото всеки си мисли, че най-лошото е най-вярното.
Обама: Но това е едно от чудесата на САЩ. Постоянното недоволство. Желанието да сме различни от другите, да тръгнем в друга посока, е това, което пали искрата в нас, което води до нашите постижения. Тук идва проблемът с правителството. Хората мислят, че много проблеми могат да се решат и без правителството. Е, можете да отидете в страните, където наистина няма правителство. Там няма нормално електричество, пощата не работи, децата нямат достъп дори до начално образование. Една от разпространените заблуди е, че правителството е врагът. Това е едно от препятствията пред нашата демокрацията. В ДНК-то на хората е. Те виждат правителството като инструмент за репресии. Скептицизмът е здравословен, но понякога пречи, когато се опитваме да постигнем големи неща заедно.
Робинсън: Местните управления могат да бъдат страхотни инструменти за репресии. Прекрасно е, че имаме държавни органи, които могат да се намесят и да защитят националните ценности.
(Край на първа част)
