Лира Литературно-рекламна Агенция
Излизането на романа на Уилям Текери „Бари Линдън“ за първи път на български език в поредицата „Световна класика“ на „Персей“ стана повод във фондация „Европа и светът“ да се съберат съмишленици, почитатели на литературата, за да поговорят за този класически и толкова съвременно звучащ автор.
„В сюжета има някои елементи от живота на Текери, но той описва един реално съществувал ирландски мошеник, който се е опитвал да се издигне и е успял – оженил се е за една графиня, която, впрочем, е роднина на сегашната британска кралица. Иначе това си е истински приключенски роман. Навремето гледах и екранизацията на Стенли Кубрик, но филмът е съвсем различен – той е по-скоро трагичен. А ако се върнем към средата на ХIX в., има нещо, което може да се стори странно на днешния читател, че тогава Текери е бил много по-популярен от Дикенс, бил е признат от кралския двор, докато Дикенс е бил смятан за по-сантиментален“, заяви Владимир Дворецки, специалист по английски език и литература.
Романът „Бари Линдън“ е написан 4 години преди „Панаир на суетата“, чиято емблематична героиня Беки Шарп има своя предшественик в образа на Бари – той е нейният мъжки вариант. В тези два романа писателя се усъвършенства в описанието на хора, които се стремят да заемат място във висшето общество чрез невинаги почтени средства.
„Беше истинско удоволствие да преведа „Бари Линдън“. Много ми допадна стилът на автора, тънкото чувство за хумор. Направи ми впечатление, че той използва един похват, който се нарича „ненадежден разказвач“, когато не си сигурен доколко можеш да вярваш на този, който разказва историята – това е изключително модерно в момента в световната литература, особено в американската и английската. Такова нещо в XIX в., сигурно е било стряскащо за читателите. Това е още една причина книгата да е толкова модерна и днес и толкова актуална. И хуморът, и сарказмът са много изтънчени, типично по английски. И само ще добавя, че книгата е много по-добра от екранизацията на Кубрик. Той успява да пренесе зрителя в епохата, но е направил само това. Не е успял да пренесе на екрана най-същественото в романа, на първо място хумора!“, сподели преводачът на романа Емил Минчев.
