Не очаквах, че ще харесам творчеството на Бегбеде, предвид това какво знам за автора и с какво впечатление съм останала от публичния му имидж. Въпреки това реших – да съм непредубедена и да разтворя тази книга с чисто сърце и ум и да видя какво има да предложи. А то пък се оказа, че тя има да дава много. Честна и откровена до болка, разтваряща дебрите на душата – не само авторовата, но и на читателя. Този, който никога не можеш да излъжеш, никога не можеш да заблудиш в искреността си. И трябва да призная, че накрая се разчувствах – не мога да не симпатизирам на някого, толкова дълбоко обичащ детето си. Толкова, че да се разслои на съставни части и да изследва живота си, себе си, за да намери причината за провалите и загубите. Загубите, които не са само негови, а на цялото му семейство. За да разбере какви грешки е допуснал и докъде са довели те. Може би, за да не ги допуска отново?!
В момент на равносметка и преосмисляне на цялостната си същност, авторът иска тази книга да бъде смятана за първата му, за да може читателят да каже, че наистина го познава. Защото, сам признава, не е бил откровен в другите си книги, изграждал е образи – маски, зад които да крие провала си. „Един френски роман“ за оголването на човешката същност. Препоръчвам с две ръце!
„Щастието да си откъснат от света – това е първата ми зависимост. Изисква се изключителна сила да спреш да четеш романи. Трябва да ти се иска да живееш, да тичаш, да растеш. Бях дрогиран, преди да получа правото да излизам вечер. Интересувах се повече от книгите отколкото от живота.” – Фредерик Бегбеде
„Един френски роман“ тук