Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“
Заглавието е „Обладаване”. Литературен експеримент на британската писателка Антония Сюзан Байът. Съдържа 2000 стиха, далеч от формулата на бестселъра, но с награда „Букър” през 1990 г.Обемисто със своите 685 страници, също стилистично натоварено, но се чете неусетно. Предизвикателството е на трима български преводачи – Димана Илиева, Ангел Игов и Валентин Кръстев. И са постигнали усещането за тежка машина, способна да лети.
Роланд Мичъл, млад университетски преподавател, оцелява с мизерна заплата, докато помага на своя професор да издаде пълните съчинения на прочут поет, живял през ХІХ век – Рандолф Хенри Аш. Мод Бейли, жена от съседна академична общност, споделя принципите на феминизма и е специалист по Кристабел Ламот, неизвестна поетеса от същата епоха, сътворила изящната поема „Мелюзина”. Подобно на Емили Дикинсън, тя води затворен живот, макар и обичана от художничката Бланш Глоувър, чийто предполагаем прототип пък е Вирджиния Улф. Случайно открити писма в Лондонската библиотека разкриват връзка – любовна и творческа между двамата викторианци. По магичен начин се променя животът и на техните съвременни изследователи. Мод и Роланд са толкова отдадени на академичната си кариера, че живеят като в симулатор, в капсула от текстове, в лабиринт от библиотеки. Притъпили чувствата си, слепи и глухи за всичко извън стените на университета, настървено се хвърлят в бездната на чуждия живот. Обезумели книжни хрътки, търсещи дума по дума, дебнещи и най- малката стъпка, вкопчени във всеки детайл. Животът на предшествениците ги върти по спиралата нагоре, докато стигне своя естествен край и те се отпуснат в обятията си на хора, превъзмогнали страстта към книгите.
„Обладаване” е история, покриваща много имена и различни епохи, написана на съвременен език и на друг, по маниера на ХІХ век. Жанровият микс е впечатляващ – дневници на творците, епистоларна проза от най–висш порядък (страстни любовни писма помежду им), философски диспути (в духа на Дарвин) и готическа символика, разпердушинени от деконструктивизма на 90–те, доста модерен по времето, когато Антония С. Байът завършва текста. Всъщност тя се шегува както с мъртвородения академизъм, така и с християнската догматика.
Обладана, тоест насилствено разрушена, женската святост отстъпва. Замъглен от природата й, подчинен на пряка сила, мъжкият рационализъм упорства.
През ХІХ век започва сливането им, преляло към прозрачност в обществените отношения, за да достигне днес до безцеремонно оголване на личните. Тук обаче умишлено раздутото повествование не е съшито с бели конци. То удря най–силно по психоанализата, пъхаща си носа и в бельото на литературата. Почти толкова интересно е, дали жененият по онова време Рандолф Хенри Аш ще приеме дете от своята муза – Кристабел Ламот, колкото как Англия и САЩ ще печелят от неговото творчеството. Когато изкуството е воля за живот, то действа свръх сили, за да съхрани националното богатство, дори на един-единствен поет, с който да се гордее родината му.
Заради прекрасните стихове, чиста митология и позабравени окултни теории, си струва да пребродим тази литературна енциклопедия. Блестящите им вметки целят да ни научат- знание се постига, ако умът е склонен към себеотрицание, а тялото към буквална саможертва.
„Обладаване” тук
