Лира Литературно-рекламна Агенция
През 2014 г. българите са отделили най-много от свободното си време на гледане на телевизия – 93%, общуване със семейството – 90% и сърфиране в интернет – 53%, сочи социологическото изследване „Читателски практики в България“. То е поръчано от фонд „Научни изследвания“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Асоциация Българска книга и е под ръководството на проф. Александър Кьосев. Четенето на книги е на четвърто място в избора на българите. 17% от анкетираните четат книги всеки ден, 19% – поне веднъж седмично, а 26% – никога. За сравнение – през 2009 г. едва 10% са били тези, които отварят четиво всеки ден, а 38% не са го правили през годината. През 2006 г. пък нечетящите са били 43%.
„Малко над една трета от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), което представлява ръст с 6% спрямо 2009 г. – заключава екипът на проф. Александър Кьосев. Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера или балет. Така четенето на книги за съвременния българин не води до изолация, нито пък се противопоставя на четенето на екран. Четящите са цялостно по-активни в своите дейности в свободното време и са по активни потребители на други културни жанрове.“
Социолозите разделят четящата публика на три основни групи: Аудитория на четящите, които поне няколко пъти месечно четат книги – 41% от населението на страната; четящи вестници, списания, брошури, и-мейли и пр. поне няколко пъти в годината – 50% от населението и аудитория на нечетящите – 8% от пълнолетните българи. Основната разлика между профилите на четящата и нечетящата група е степента на образование и социалният им статус. Четящите хора по-често участват в различни граждански движения, макар да имат съвсем малко по-голяма политическа активност.
Най-четящи се оказват хората в столицата и областните центрове. Това са предимно хора в активна трудова възраст до 60 г., с по-висок социален статус, образование и доходи.Изключително силно е половото разделение, като почти два пъти повече жени попадат сред четящите, съответно 63%, срещу 37 % от мъжете. Студентите са по-активните читатели в сравнение с учениците. 28% от запалените читатели избягват да четат на електронни носители.
По етнически състав групата на редовно четящите е доминирана от българи, докато почти изцяло отсъстват етническите роми и турци. Почти всеки трети (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от 10.
От изследването става ясно, че аудиторията на четящите приема четенето като ценност сама по себе си. За 76% от тях то е важно за успеха в живота и намира в него прагматични ползи, но и цялостно удоволствие. Тази част от населението по-често от останалите се стреми да предаде и възпита навици за четене у децата си. Те формират т.нар. „културен елит“, който включва 10-15% от населението. Над една четвърт от българите обаче са в „културното гето, без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето“.
Интересни са отговорите, които респондентите на изследването дават на въпроса: „Колко книги сте прочели през живота си?“.
5% от тях отговарят: „Не съм чел книги“, 12% – до 10, по 13% – до 30 и до 50 книги, 16% – до 100 книги, 14% – до 200, 7% – до 300, 6% – до 500 и 14% – над 500 книги. 67% от хората четат предимно на хартия. През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над 30. На противоположния полюс са приблизително две трети от българите (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите 33% – максимум пет.
13% четат на електронен носител. От тях 59% четат на компютър, 24% на таблет или телефон, 14% – на електронен четец и едва 3% слушат аудио книги.
В общия обем четива книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23%). Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца). В интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично приблизително от всеки трети, а месечно – от всеки втори.
Проучването е дело на екип с ръководител проф. Александър Кьосев. В екипа му са включени професорът по библиотечни и информационни науки Александър Димчев, социологът доц. Петя Кабакчиева, психологът Емилия Алексиева, културологът Моника Вакарелова и студентски изследователски екипи. На терен е извършено от агенция „Алфа Рисърч“ с ръководител Боряна Димитрова.
