Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 9 юли, се навършват 163 години от рождението на Иван Вазов – патриархът на българската литература. Той пише за България във всички жанрове с огромна любов и съчувствие към сънародниците си. Често, нямайки им доверие, ги „води за ръка” за бъде сигурен, че посланията му са разбрани. Тази му свойственост среща критиките на модерните критици. Никой обаче не може да отрече безрезервната му отдаденост към родина и смазващо трудолюбие.
Сега отново се лутаме в търсене на достоен живот и опора, на която да се облегнем. Необятното творчество на Вазов все още позволява това. Нека да си припомним две не толкова популярни стихотворения – „Линее нашто поколенье…“ и „Средството да нямаш врагове“, които кореспондират с днешните емоции.
„Линее нашто поколенье…“
Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стреснѝ се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
(1883)
„Средството да нямаш врагове“
„Преклонената главичка
остра сабя не сече“ –
тази истина едничка
кой би смял да отрече?
Както всички умни хора,
аз не ритам тръна бос,
с големците се не бора
и им ставам сявга мост.
На богатий шапка клата
и на силний казвам: да!
И затуй ми е душата
мирна, весела всегда.
Сè е харно за челяка
да е скромен и разбран:
не пречупва се гръбнака
от един учтив метан.
За начàла, убежденья
в препирня не влазам аз,
нито ме е много еня
кой що мисли тоя час.
Що е бяло, черно, сиво,
аз не знам – не ща да знам,
и готов съм услужливо
право всекиму да дам.
Интереса си обаче
нивга ази не презрях
и със силните най-паче
винаги съгласен бях.
Туй завидно положенье
аз дължа на тоз си нрав;
често тегля униженье,
но пък пътят ми е прав.
Завчерà една плесница
аз изядох напримèр
от един простак – бъбрица.
Ах! Какъв постъпък чер!
Що вий мислите, че сторих?
Че предложих там дуел?
Не, аз хитро се престорих,
нищо че не съм видèл.
По туй светът има право
тих човек да ме зове
и уверен съм на здраво,
че аз нямам врагове.
(1882)
Творчеството на Вазов тук
