Лира Литературно-рекламна Агенция
През 1926 г., когато киното е още в началото на своето развитие, писателката Вирджиния Улф не е особено убедена в неговата значимост. Тя пише есе за седмото изкуство, публикувано в колекцията „The Essays of Virginia Woolf, Vol. 4, 1925-1928”. Предлагаме ви откъси от него, представени от brainpickings.org.
„Хората казват, че жестокостта вече не съществува. Това било така, защото сме в краен етап на цивилизацията. Тези философи обаче са забравили филмите. Те не са виждали жестокостта в тези произведения от ХХ век… На пръв поглед изкуството на киното изглежда простичко, дори глупаво. Виждаме крал, който стиска ръцете на играчи от футболен отбор. След това яхтата на сър Томас Липтън, после Джак Хорнър печели награда. Окото попива всичко моментално, мозъкът се съгласява. Приемаме всичко без да мислим. Следва момент, в който окото се събужда и привиква на помощ мозъка. Той осъзнава, че това, което окото вижда, не може да се случва наистина. Каква е целта тогава, когато само създаваме трудности?
Филмите нямат красотата на снимките. Те са по-реални, но става въпрос за друга реалност. Такава, в която ние не съществуваме. С други думи, гледаме на света като страничен наблюдател. Кралят няма да стисне нашата ръка, конят няма да ни събори, вълната няма да ни намокри.
Толкова изкуства са готови да подадат ръка на киното. Например литературата. Всички известни книги, заедно с техните персонажи и сцени, само ако бъдат попитани, са готови да бъдат сложени във филми. Какво по-лесно от това?… Резултатите са ужасяващи и за двете неща. Връзката им е неестествена. Окото казва: „Ето я Ана Каренина”. Но мозъкът отвръща: „Тази жена е повече като кралица Виктория, отколкото като Ана Каренина”. Защото мозъкът я познава по-съвсем различен начин – с нейната страст, чар и отчаяние. След това окото казва: „Ана се влюбва във Вронски”. По-правилно е да се каже, че дамата с черна коприна на екрана се влюбва в красивия джентълмен с униформа. Освен това ни предлагат асоциации, нямащи нищо общо с това, което е написал Толстой. Целувката е любов, счупената чаша е ревност, смехът е радост… Карат ни да свързваме емоции с образи на екрана. Киното трябва да намери собствен път.
Всички знаем за комплексните идеи и връзки на Шекспир. Но те не могат да бъдат изобразени и очертани с бронз и молив. Видимо е само най-повърхностното. Дори най-простичкият ред предизвиква топлота, нежност, спокойствие. Това са емоции. Думите предизвикват емоции. Киното трябва да избягва всичко, свързано с думите”.
Вирджиния Улф е британска писателка, родена през 1882 г. Истинското й име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите й произведения са „Госпожа Далауей”, „Към Фара” и „Собствена стая”. Тези, както и други нейни книги, са преведени на български. Умира 1941 г.
Книги от Улф тук
