Лира Литературно-рекламна Агенция
На 19 декември през 1924 година в Париж е роден френският писател Мишел Турние (Michel Tournier). Сред преведените му на български език книги са „Дивият петел“ (разкази), „Народна култура”, 1982, „Петкан или чистилището на Пасифика” (роман), „Георги Бакалов”, 1985, „Златната капка“ (роман) „Народна култура”, 1989, „Горски цар“ (роман) „ Парадокс”, 1994, „Метеорите“ (роман) „ Хемус”, 1997, „Тримата влъхви“, „ Литера Прима, 1998, „Елеазар или Изворът и къпината“ (роман) „ Евразия-Абагар”, 1998, „Х-тимен дневник“ (роман) „ Пулсио”, 2005. Работите му са в сферата на фантастичното, а го вдъхновяват традиционната немска култура, католицизмът и философията на Гастон Башлар. Творбите му са високо ценени и са печелили важни награди като „Голяма награда за роман на Френската академия за „Петкан или чистилището на Пасифика“ (“Vendredi ou les Limbes du Pacifique”) и „Гонкур” за „Горски цар“ („Le Roi des aulnes“) през 1970 г. В момента той живее в Шоасел и е член на Академията „Гонкур”. Романът „Метеорите“ („Les Météores“) (1975) изследва темите за близначеството и хомосексуализма. Ето и някои от неговите крилати фрази, публикувани в LiveLib.ru:
„Съществуват два типа жени. Жената безделница – украшение в живота на мъжа, на което се любуваш, което можеш да погалиш и да преместваш от място на място. Вторият тип е жената пейзаж. Из нейните пространства можеш да се разхождаш, да ги разглеждаш или дори да се заблудиш… Първите притежават домашен басейн, вторите – Средиземноморския.”
„Той отново се убеждаваше в това, че умът и глупостта спокойно могат да съжителстват в една и съща глава, без да си пречат, така, както маслото и водата, налети в общ съд, никога не се смесват.”
„Ето го вроденото свойство на английската душа: да съжалява повече животните, отколкото хората.”
„Чуйте ме: пазете се от непорочността! Непорочността е язвата на душата!”
„Ако подлеците познаваха всички ползи от добродетелите, то те биха станали добродетелни от подлост.
„Бедността лишава човека от достойнство: на празния чувал му е трудно да стои изправен.”
„Ако да се лъже е вторият грях, то първият е да се вземат заеми, тъй като дълговете пораждат лъжата.”
„Душата на този, който води заседнал начин на живот, е като блатото, в което гният отново и отново преживяваните обиди. А от душата пътешественика блика чистият извор на свежи мисли и неочаквани действия.”
„…във всяко човешко общество този, който не прилича на другите, е под заплаха.”
„Този, който убива свиня, унищожава всички свине, които тя би могла да създаде до хилядното си поколение. Този, който изгубва монета от пет шилинга, се лишава от планина от златни монети.”
„Адът не е това място, за което мечтаят нехранимайковците, а онова, в което порядъчните хора мечтаят да бъдат хвърлени.
„Така са устроени хората: да измъчват повече тези, които обичат и с които се гордеят, отколкото онези, които ненавиждат или презират.”
„Мракът в душата ми е пуст, а мракът на нощното небе прелива от звезди.”
