Начало / Критика / Кой ликвидира дивеча в България?

Кой ликвидира дивеча в България?

Александър ОБРЕТЕНОВ е автор на монографията „Оптимизиране на дивечови популации“ и книгите: „Право на лов“, „Наръчник на билкаря“, „Лечебни и етерични растения – дървесни и храстови видове“, „Изповед“ и второ издание на книгата „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете“ и др. Участвал е в разработването на закон, наредби, инструкции, правилници, компютърни програми в областта на ловното стопанство и тест за оценяване знанията на кандидатите за придобиване право на лов. Участвал е с 10 доклада в международни конгреси и симпозиуми. Публикувал е множество статии в областта на ловното стопанство, полезащитните пояси, архитектон Алекси Рилец и др. Ръководил е разработването на 110 ловноустройствени проекта и 3 проекта на полезащитни пояси.

–––––––-

В книгата си „Развъждане на дивеч” написах:  „Когато през 1980 г.  се запознах с моя учител – инж. Стефан Ванков, той с гордост заяви: „Аз съм дивечовъд.” Тази фраза много ме озадачи, макар че бях инженер-лесовъд и 5 години изработвах лесоустройствени проекти и проекти на полезащитни горски пояси за борба с ветровата ерозия. Тогава аз се зачудих как един човек може да бъде дивечовъд – та нали дивечът е див и сам се развъжда? С времето и опита който трупах разбрах, че в условията на висока урбанизация, модерен високопроходим транспорт и далекобойно оръжие, без активната намеса на човека дивечът не би могъл да оцелее.”

Моят преподавател – проф. Методи Русков след написването на учебника си „Ловно стопанство” се оплаква на инж. Стефан Ванков, че след толкова много труд остава ловното ни стопанство в по-лошо състоятие от това, каквото го е заварил…. А ловното ни стопанство тогава беше във възход който през 90-те години го изведе на световно ниво. През 1981 г. в Пловдив се състоя световно ловно изложение. През 1995 г. в София се състоя интернационален конгрес на специалистите в областта на ловното стопанство с председател проф. Никола Ботев. Български са световните рекорди на трофеи от благороден елен, дива свиня и дива котка, добити през този период.

На младите ловци вероятно ще им се види неправдоподобно, но лично аз съм виждал на свобода стада от по 100 – 120 благородни елена на Витоша, в ловно стопанство на „Мазалат”, в държано ловно стопанство (ДЛС) „Сеслав” и в ДЛС „Русе”. Виждал съм стада по 50 – 70 броя сърни насред полето в Добруджа. Виждал съм стадо диви кози от 70 броя край вр. Вихрен в Пирин. Привечер, когато от всички посоки се чува разтърсващият рев на елени, диви свине, сръндаци, мечки, вой на вълци и чакали човек настръхва от удивление.  Чак тогава разбира колко е жалък и смешен сред живата природа.

За съжаление, с настъпването на тъй наречената „демокрация” започна разрухата и на ловното ни стопанство. Сега такива невероятни картини могат да се видят само на стари снимки и филми.

Първо се намериха „умни глави”, които решиха че държавните ловни стопанства обслужват само партийния елит. Със заповед № 82 от 10.04.1991 на председателя на Комитета по горите закриха всички държавни ловни стопанства и разрушиха почти всички изградени ловностопански мероприятия, създадени с толкова много труд. Това беше добре дошло за бракониерите, които с модерни джипове и карабини на бърза ръка опустошиха всичкия дивеч до които можаха да се докопат. Типичен пример за това е ДЛС „Витошко” където имаше около 600 благородни елена пролетен запас. За 5 години останаха едва около 50 броя.

Други „умни глави” решиха че в националните паркове „Пирин”, „Рила” и „Стара планина” дивечът не трябва да се стопанисва, а да му се обособи „резерватен режим”. Бракониерите само това и чакаха. Както се казва – разтвори се нова екологична ниша за бракониерство. До тогава в Пирин те отстрелваха ежегодно по около 100 диви кози на година. Този прираст се осигуряваше от наличните около 400 – 450 кози през пролетта. Със забраната за стопанисване на дивеча, бракониерите удвоиха дозата отстрел. Резултатът е, че за 2 – 3 години пролетният запас на дивата коза в Пирин се приполови. Сега ако се качите на връх Вихрен ще видите, че от някогашното голямо стадо са останали само 10 – 15 диви кози.

Следващите „умни глави” решиха, че за да спечелят повече пари трябва да има повече ловци, които ежегодно и доброволно да им пълнят гушите. И по този случай с подмяната на Закона за ловното стопанство със Закон за лова и опазване на дивеча успяха да занижат минималната ловна площ от 110 ха за един ловец на 75 ха. И естествено броят на ловците след 2000 г. рязко набъбна от 100 000 на близо 150 000. За зла участ, броят на дивеча е обратно пропорционален на броя на ловците. И диаграмите на пролетните запаси на наричаният в близко минало „полезен дивеч” – благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, заек, фазан,  яребица и кеклик рязко спаднаха надолу….

За резкия спад на дивечовите запаси допринесе не само напливът на млади ловци, стремящи се колкото се може по-бързо да въстановят вложените средства за придобиване правото на лов, а и бързо влязлото в сила правило на „умните глави”: „Ако не го убия аз, ще го убие бракониера”. Тези потери от по 20 – 30 души, понесли всякакви видове оръжия – и гладгоцевни пушки, и нарезни карабини с оптически мерници, и автоматично оръжие, с по 10 – 15 кучета всеки почивен ден през ловния сезон стреляха ли, стреляха, независимо от разрешения брой  и вид дивеч за отстрел, а животните все повече оредяваха…

В закрила на бракониерите действат и „умните глави” от най-често атакуваната ни инстанция от Брюксел – съдебната система която всячески се стреми да докаже, че не е виновен нарушителят, а този, който го е заловил. По този случай у нас на практика няма никакви спирачки за целогодишно и ежедневно бракониерство.

Към тези умници се принадиха и „умните глави” на тъй наречените „еколози”, които стояха пред тогавашния Комитет по горите (сега Изпълнителна агенция по горите) с надписи „Не убивайте вълците! Убийци на вълци!…” А и да не бяха стояли там, вълците сами нахълтаха в България след като други „умни глави” решиха, че кльонове по границата вече не ни трябват и ги разрушиха,. И сега вече никой не знае колко са вълците – дали са 800 или 2300.  Факт е, че са много повече от колкото бяха преди „демокрацията” защото поне отстрелът им показва това. За жалост, вълкът не е като мечката, която отмъква само едно животно когато е гладна. Този ненаситник щом влезе в стадото убива толкова, колкото може да убие, а след това отмъква толкова, колкото може да носи. Сега „умните глави” съставят планове за изхранване на вълци и мечки – колко хиляди броя едър дивеч и колко тона дивечово месо ще са необходими за да се почувстват хищниците като щастливи кокошки. Изчислителите са доволни от потупване по рамото, някои от тях вероятно и на тлъсти пачки. Освен „малкото количество” вълци и мечки, по нашите поля и гори върлуват и многохилядните  армии на чакали, лисици, скитащи кучета, диви и подивели котки, белки и невестулки, които нанасят „незначителни” щети на дивеча. А богатите и разумни европейци, които са свели числеността на хищниците в своите държави до безопасния минимум дават мило и драго ние да ги развъждаме, за да могат децата и внуците им да един ден да дойдат за да ги видят. А това, че осиротелите ни бедни селца вече са обезлюдени от липсата на поминък, от невъзможността останалите на доизживяване баби и дядовци да си гледат добитък заради вълчата напаст – тях какво ги засяга…

Има и ненаситни „умни глави”, които за да добият колкото се може повече селскостопанска продукция не се съобразяват, че на тази земя живеят и други живи същества освен тях. Независимо, че в 3 закона (Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за опазване на околната среда) е забранено паленето на стърнищата, няма начин да пресечете България без да видите огромни горящи и пушещи  поля, та даже и съседните на тях гори. Вече отдавна са забравени плашещите средства пред селскостопанските машини за прогонване на дребния дивеч. Напротив – ще видите нови, модерни машини наредени по 8 – 10 в редица с размах на прикачните им устройства по 10 м които смилат всичко пред себе си. Не знам вие дали сте виждали, но аз съм виждал (в района на гр. Бяла – Русенско) по периферията на горите с нивите през 100-ина м изсипана по една кофа червено отровно жито. Та нали точно там освен мишки по-рано се срещаха и диви животни.

По време на симпозиум за муфлона в Унгария разговарях с десет специалисти от различни европейски страни. На въпроса ми: „Разрешена ли е паша на домашен добитък в горите, те ме гледаха с недоумение и не можеха да си представят „Как така домашни животни да пасат в горите!”. За съжаление, нашите „умните глави” хич не се интересуват как се отглеждат едновременно домашни животни и дивеч в Западна Европа, макар че на хартия се водим в Европейския съюз. Те дори не щат и да чуят, че домашните животни на разумните хора не пасат и не шетат по гората, а кротко си стоят в правоъгълни стада насред  полята, пазени от електропастири. От кола, от автобус и от влак може да се види как сърни и фазани „гордо” се разхождат около тях, необезпокоявани от никого така, както ги виждахме и у нас преди „демокрацията”. За това не само пролетната таксация, а и отчетът на отстреляния дивеч там е десетина пъти по-висок от българския.

Стигна се дори до там, че някои „умни глави” изтъкват върховенството на Закона за горите при определяне на плана за паша на домашен добитък, независимо дали обособените блокове за паша са в държавните ловностопански райони с наситени ловностопански мероприятия, в дивечовите ниви, или в сватбовищата на дивеча. Те не се интересуват дори и от официалните протоколи, подписани от членовете на Комисиите по ловно стопанство в която е отразена такава забрана.

Сега у нас оцелелият все още дивеч е заграден с непристъпни огради в бази за интензивно стопанисване и сам се чуди защо все още се нарича „дивеч”. Та нали коренът на думата дивеч призлиза от див, т. е. свободен на воля…

Тогава за какъв дивеч и за каква световна слава ще можем да си мечтаем в бъдеще?

Свързани заглавия

Защо пак се премълчава името на архитекта на Рилския манастир?

Кой печели и кой губи от забравата на истинския майстор на Рилския манастир?

 

Прочетете още

215173_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (10 юни – 16 юни)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева /за 36-и път в класацията/ 2. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.