„Пътепис“ от Евлия Челеби (анотация и откъс)

13.11.2014 Любопитно

За хората, живели на Балканите през XVII век, за бита и ежедневието им, за градовете и тяхната уредба научаваме много от „Пътепис“ на османския поет и пътешественик Евлия Челеби. Книгата е ценен извор както за балканската, така и в частност за българската история.

Евлия Челеби е определян от мнозина като най-известния османски автор, живял и творил през ХVІІ век. Той е сред малцината писатели от периода, които описват толкова подробно и живо епохата и разкриват по тъй увлекателен начин бита и ежедневието на своите съвременници. Събраните пътеписни бележки от множеството пътешествия на Челеби са публикувани в 10 тома под заглавието „Книга на пътешествията“ или „Пътепис“.

Освен омаен разказвач и писател с вкус към точния детайл, Евлия Челеби е и пътешественик, носен от желанието и възможността да пропътува всяко непознато му още място; за наша радост разказва впоследствие какво е видял и преживял там. Тъкмо затова неговият „Пътепис“ е своеобразна необятна панорама на живота в Османската империя през средата на ХVІІ век – към текстовете му могат да се обърнат и историкът, и езиковедът, и етнографът, и географът, и литературоведът, а и всеки любознателен читател, който със сигурност ще намери нещо интересно и ценно, което не може да бъде почерпено от други източници.

На страниците на интересното и оригинално четиво, обвеяно от колорита на епохата, срещаме наблюдателния, любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на обширната Османска империя, какво става в съседните ѝ страни, как живеят хората в по-далечните държави…

Необятната любознателност и стремежът на Челеби към опознаване на невидяното поставят отпечатък върху целия му живот, което се вижда ясно и в „Пътепис“. В настоящото издание е включена онази част от обемното творчество на видния автор, която засяга днешните български земи. Почти няма град, който да не е намерил място в пътеписите му – Челеби внимателно е обрисувал редица градове като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Ямбол, Видин, Хасково, както и множество села.

Този труд на Евлия Челеби дълго време е привличал вниманието на историците, а днес може да послужи като неизчерпаем извор за историята на нашия народ. Колоритните описания на обичаите възстановяват живота в онези времена, видян през погледа на образования ориенталец.

„Пътепис“ е интересен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през ХVІІ век – авторът рисува колоритно своите маршрути и увлекателно разказва за живота на своите съвременници. Книгата поставя началото на нова поредица Terra Incognita.

Евлия Челеби е известен ислямски литературовед и пътеписец, роден в Истанбул. Пътешестването му започва през 1630 г. с историята на Истанбул и продължава до кончината му през 1682 г. Той обхожда Анадола, Сирия, Палестина, България, Унгария, Трансилвания, Германия, Босна и Херцеговина, Холандия, Азарбайджан, Армения, Далмация (източното крайбрежие на Адриатическо море), Крим, Кавказ, Ирак, Египет, и др. В страните, където е бил, описва подробно видяното и прави различни изследвания. Негови герои са обикновените хора, управниците, известните личности, а акцентите поставя върху културата и традициите, историческите книги и архитектурните детайли на градоустройството на всяко селище.

ОТКЪС

Отиването ми от София за Истанбул през реджеб 1072 г.

Най-напред, като излязох от чистата София на 15 реджеб , вървях на изток през онова осеяно с лалета поле и стигнах в село Лозена . След това стигнах в село Хаджи Караман . Това е едно култивирано село в края на едно широко поле, с триста къщи и една приятна джамия. То е достойно дори да бъде град. Цялата околност на това село е свързана в един култивиран пръстен. Оттам вървяхме на югоизток и стигнахме в село Орманлии . И то е разположено в Софийското поле, с една джамия и триста къщи и е изцяло зиамет. Пак по посока на киблията минахме град Ихтиман, българското село Йени кьой и Капалудербенд . Тръгнахме на изток и стигнахме в град Татар Пазарджик. Оттук, понеже казаха, че [по пътя] през Пловдив и Одрин има голяма навалица и оттам да не се минава, се обърнахме към лявото крило и към Стара Загора. По един път вървяхме на север пет часа и дойдохме в село Карнофол . То е гръцко село. Оттам пак за пет часа стигнахме село Румлар , което е вакъф на свещената джамия на Ибрахим паша в Истанбул. Оттам четири часа вървяхме в източна посока и стигнахме в село Кьошелий . Има една добре изглеждаща джамия, която била построена от благодетел на име хаджи Сюлейман и има петдесет хиляди алтъна вакъф. Във вътрешния двор на джамията се намират помещенията на теке, които включват килиите на четиридесет-петдесет нещастници. Това село е разположено в гъста гора. Близо до него и достойно за отбелязване е село Муш , в което е гробницата на Мейтоглу (сина на мъртвия). Лежащият в този гроб почувствал страх и трепет при появата на Гази Мехмед, изкаран бил от гроба и с течение на дните, през времето на Муса Челеби станал един от уважаваните емири. Когато умрял, султам Мехмед Челеби направил [върху гроба му] кубе и устроил вакъф на тази джамия с имарет. Оттам пак се върнахме в село Кьоселий, вървяхме и се разхождахме през култивирани като земен рай села, разположени в Пловдивското поле. След четири часа пристигнахме в град Чирпан.

Град Чирпан

Той е средище на каза в Румелийския еялет с триста и две села, със заплата на кадията сто и петдесет акчета. Зиамет е и има всичко шест молитвени дома: четирите са махаленски месджити, а двата са джамии. На едната казват Старата джамия, а на другата – Новата джамия. Има една масивна баня, построена от Муса Челеби . След печалното събитие с Тимурленг Муса Челеби водил няколко години управлението в Румелия и завладял тукашните места. Това поселение е разположено на едно издигнато скалисто място. Има шестстотин покрити с керемиди къщи. Сред тях най-украсен и най-съвършен е старият дворец на кадията Мехмед ефенди, гарниран с балкон, с прозорци, откриващи изглед към Пловдивското поле. Още от старо време всички везири, когато идват и заминават, гостуват в този дом. Има двеста (!) хана, три начални училища, три текета. Има общо двеста дюкяна, обаче официалният му пазар не е толкова оживен. Много са лозята и градините вътре в града.

Оттук за два часа стигнахме село Арнаутлар . То е в територията на Ескизагренската каза, тимар е, българско село с лозя и градини. Оттам за три часа стигнахме в град Ески Загра . След това дойде село Хафрил . То е мюсюлманско село, разположено в дъното на една планина, така че лицата на всички къщи гледат към киблията. Вакъф е на синовете на Ибрахим хан, обаче има само една джамия. Оттам за три часа дойдохме в село Ески загри йениджеси , а оттам за три часа – в село Мурадлии . То е култивирано мюсюлманско село, хас на татарския султан от Фъндаклии . Това място е вече под заповедите на вилаета Узи . Оттам за четири часа стигнахме в село Багчепънар . То е хас на султанката Хема от Истанбул. Оттук за пет часа стигнахме в град Казъл агач йениджеси .

Казъл агач йениджеси е хубавичко градче, вече тръгнало към упадък, разположено сред широко, покрито с ливади и лалета място на брега на река Тунджа. То е във вилаета Узи, управлява се от войвода и е хас на бея на Къркклиса [Къркларели]. Кадията му получава сто и петдесет акчета, нахията му има двадесет и пет култивирани села. Има всичко триста покрити с керемиди, използваеми малки и бедни къщи. Има изградена от камък джамия с кръгъл купол, баня, хан и двадесет разнородни дюкяни, повечето от които са козинарски дюкяни. Над вратата на джамията върху четириъгълен бял мрамор с почерка на честития шейх, духовния водител на султан Баязид Вели , е написано: „Създателят ѝ е Мустафа, син на Елхадж Мехмед. През месец мухарем 888 година.“ В селището няма други имарети освен този, обаче има много лозя и зеленчукови градини. Пътят, като мине над река Тунджа по един дървен мост, отива за Одрин. Този изкусно направен мост е вакъф на синовете на Ибрахим хан .

Оттук тръгнахме в източна посока и стигнахме в село Дербенд . То е българско село, разположено в дъното на една планина, с триста къщи, вакъф на Сюлейман хан. От това село вървяхме един час на север и дойдохме до гробницата на Мехмед Ис баба. Той е от бекташиите . Лежи в една просветлена гробница сред достойно за излети място. Оттук за пет часа стигнахме в село Петра , което е вакъф на бащата на завоеванията Мехмед хан и е на един час близост до крепостта Ески полоз . Оттам за три часа дойдохме в град Къркклиса. Оттам вървяхме три часа на изток, пресичайки хълмове, и стигнахме в град Кючюк Искюб .

„Пътепис“ от Евлия Челеби тук