Лира Литературно-рекламна Агенция
ЙОГА И ТАНТРИЗЪМ
Някои съпоставки
Да се даде определение за тантризма никак не е проста работа. Сред многобройните значения на думата тантра (коренът тан означава „разширяване“, „продължаване“, „умножаване“) за нас особено важно е едно – „наследяване“, „разгръщане“, „продължителен процес“. Следователно тантра може да се преведе като „онова, което увеличава познанието“ (таняте, вистаряте, джнянам анена ити тантрам). Изтълкуван така, терминът е използван в различни философски системи (Няя тантрешу и др.). Не е известно защо и при какви обстоятелства той се оказва свързан с великото философско и религиозно движение, което, възниквайки още през IV в.пр.Хр., от VI в. става „модерно“ в цяла Индия. Наистина става дума за своеобразна „мода“: внезапно тантризмът получава необикновена популярност не само сред философите и теолозите, но и сред водещите активен религиозен живот (аскети, йоги и др.); накрая престижът му стига до най-широките слоеве на населението. В течение на сравнително кратко време под влияние на тантризма попадат индийската философия, мистицизъм, ритуали, етика, иконография и дори литература. Той става общоиндийско движение, тъй като е включен във всички велики индийски религии и във всички „сектантски“ школи. Говори се за будистки и за индуистки тантризъм, а значението и на двата е изключително съществено. Дори джайнизмът приема някои тантристки методи (с изключение на отнасящите се към традициите на „лявата ръка“); явни отзвуци на тантризма откриваме в кашмирския шайвизъм, в знаменитото течение панчаратра (около 550 г.), в Бхагавата-пурана (около 600 г.) и в други вишнуистки течения.
Според будистката традиция родоначалници на тантризма са Асанга (около 400 г.), знаменитият учител на йога-чара, и Нагарджуна (II в.сл.н.е.), блестящият представител на школата мадхямика, една от най-значителните и тайнствени фигури на средновековния будизъм. Обаче проблемът за историческите източници на будисткия тантризъм все още не е решен. Имаме основания да предполагаме, че Ваджраяна („диамантената колесница“) – под това име е широко известен будисткият тантризъм – възниква в началото на IV в. и достига апогея си през VIII в. Вероятно най-древният и несъмнено най-важният ваджраянски текст е Гухясамаджа-тантра, която немалко учени приписват на Асанга.
По принцип будистките тантри могат да бъдат разделени на четири типа: крия-тантри, чаря-тантри, йога-тантри и ануттара-тантри; първите два от тях са свързани с ритуалите, а останалите – с йогистките процедури, насочени към постигането на висшата истина. Същевременно обаче почти всички тантристки текстове съдържат както обсъждане на ритуални въпроси, така и йогистки указания и философски размишления. Според тибетската традиция четирите вида тантри съответстват на основните човешки типове и темпераменти: текстовете на крия-тантрите подхождат за брахманите и въобще за всички хора с ритуално мислене, чаря-тантрите са за деловите люде и т.н.
Трябва да отбележим, че тантризмът се развива в две погранични области на Индия – на северозапад, близо до границата с Афганистан, и в Западна Бенгалия, особено в Асам. От друга страна, тибетската традиция твърди, че Нагарджуна е родом от Андхра, в Южна Индия, тоест в центъра на областта, обитавана от дравидските племена. От всичко това можем да заключим, че отначало тантризмът се разпространява в не особено индуизираните провинции, където процъфтява духовното контранастъпление на коренното население. Действително чрез посредничеството на тантризма в индуизма проникват много чуждоземни и екзотични елементи; той е изпъстрен с имена на провинциални божества (асамски, бирмански, хималайски, тибетски, да не говорим за дравидските) и с митове за тях, в него лесно можем да разпознаем екзотични ритуали и вярвания. В това отношение тантризмът продължава и ускорява процеса на индуизация, започнал в следведическия период. Този път обаче асимилацията засяга не само туземните индийски елементи, а и елементи, характерни за области извън пределите на Индия: така например съсредоточие на тантризма е асамското царство Камарупа. Трябва да вземем под внимание и възможните гностични влияния, които биха могли да стигнат до Индия през северозападната граница с Иран. Констатираме немалко съответствия между тантризма и мощните западни мистериософски движения, възникващи в началото на християнската ера под въздействието на гностицизма, на херметизма, на гръцко-египетската алхимия и на традициите на тайните обреди.
Тъй като ние най-вече се интересуваме от използването на йогистките дисциплини в тантристката садхана („осъществяване“), трябва да се откажем да изследваме редица важни аспекти на тантризма. Ще отбележим обаче, че за първи път в духовната история на арийска Индия Великата Богиня започва да заема господстващо положение. В началото на II в. в будизма проникват две женски божества: Праджнапарамита, „творение“ на метафизиците и на аскетите, въплъщение на Висшата Мъдрост, и Тара – епифания на Великата Богиня от аборигенска Индия. При индуизма в ранг на Велика Богиня е въведена Шакти, „космическата сила“, служеща за опора не само на Вселената и на всичките ѝ жители, но и на различните проявления на боговете. Тук откриваме следи от „религията на Майката“, която в древността е разпространена върху обширната егейско-афроазиатска територия и винаги е основна форма на поклонение за многобройните местни индийски народи. В този смисъл неудържимият успех на тантризма също означава нов успех на доарийските слоеве от населението.
„Йога. Безсмъртие и свобода“ тук
