Начало / Интервюта / Йеспер Юл: Не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници

Йеспер Юл: Не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници

Датчанинът Йеспер Юл (1948 г.) е международно признат автор, семеен терапевт, педагог и оратор, който развива дейност в над 15 страни из целия свят. През последните две десетилетия той формулира нова парадигма за отглеждането на децата и насърчаване на личното им и социално развитие. Основната му цел е да вдъхновява, подкрепя и помага на родители и специалисти в името на социалното и умствено здраве на новото поколение, като предлага алтернативи на неправилните начини, по които сме гледали, и за жалост продължаваме да гледаме, децата си. Създател и ръководител е на организация, предлагаща семинари, лекции, уъркшопи и консултиране на родители и семейства. Автор е на петнайсет книги, посветени на семейството и децата, преведени на 20 езика. На българския книжен пазар днес излезе и „Изкуството да казваш „не“. В нея Юл разглежда въпроса колко е важно за една качествена връзка да се научим да казваме „не“ на отсрещния, за да се може да кажем „да“ на самите себе си. Как да се научим да се самоопределяме по отношение на себе си и обществото, как да го правим, без да нараняваме или обиждаме околните, и – не на последно място – с чиста съвест и със съзнанието, че по този начин даваме добър пример на децата си, без да се жертваме в името на някой друг.

Ето какво препоръчва Юл в едно своеобразно автоинтервю, дадено за lira.bg от „Жанет 45“:

 За Това съм аз! Ти кой си?:

„В тази книга ще говорим за това, което малко старомодно наричаме „поставяне на граници на децата“. Ще видим как ние, като човешки същества – включително малките и големите деца, – можем да се разграничаваме едни от други без да има наранени, като в същото време съхраним качеството на общуване на високо ниво.

Любовта, която изпитваме към своите деца и близки, се възприема по един начин от нас самите и по друг от хората, които обичаме. Тяхното изживяване зависи от нашето умение да превърнем чувството си на любов и нежност в изпълнено с любов и нежност поведение.

Да бъдеш обичан е строго индивидуално усещане при малки и големи, но за всички важи едно – не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници. Ако това се случва многократно и грубо, самоуважението ни се понижава, а с него и нашата способност да действаме конструктивно.

Нужно е време, за да опознаем личните си граници. Някои от тях усещаме интуитивно, но за други разбираме чак след много години, а ни трябва и време да се научим да ги изразяваме по разбираем за другите начин.

Да опознаеш границите на друго човешко същество не е механичен процес – като да спреш на червено, например. Когато опознаваш границите на другия, трябва същевременно с това и да се научиш да съхраняваш себе си спрямо тях. Трябва да можеш да кажеш „да“ на границите на другия човек, без това да означава „не“ на теб самия. “

За Да бъдеш мъж и баща:

 „До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Ние бяхме и първите мъже, които разбраха, че не могат просто да копират нечие поведение, че няма как да се превърнат в бащи, като подражават на жените – могат да се учат само от други мъже. Но понеже повечето от нас нямаха родители, достойни за подражание, трябваше да се огледаме за други примери – за връстници или по-големи от нас мъже, притежаващи качествата, които искахме да развием у себе си. Това важи и за днешните татковци, които не желаят да следват примера на собствените си бащи.

Движещата сила в практикуването на бащинството са самите деца; безусловната им любов и необятното им доверие позволяват на бащите да разгърнат бащинските си способности в директното общуване с децата. Да бъдеш добър баща също така означава да се опреш на общочовешки ценности. Въпреки това като мъж и баща ти не трябва да пренебрегваш мъжествеността си, тъй като тя е важна както за синовете, така и за дъщерите ти.

До голяма степен съдържанието и структурата на тази книга са предопределени от многото примери в моята практика. Наред с това се опитвам да представя и една по-обща, философска и екзистенциална перспектива, но без с това да изневерявам на замисъла на книгата, която представлява наръчник на съвременния баща. Затова в нея се обръщам направо към теб – бащата.“

 Книги от Юл тук

Прочетете още

jimstovall_orig

Незрящ автор се превърна във феномен

Джим Стовал докосва и мотивира с книгите си Продуцент и писател, американецът остава напълно сляп …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.