Начало / Читатели / „Белканто“ от Ан Патчет (ревю)

„Белканто“ от Ан Патчет (ревю)

Златина ПЕТКОВА

„Когато светлините изгаснаха, пианистът я целуна…“ прошепва мама, докато нежно гали косите ти. Ти се сгушваш  в скута й, затваряш очи и усещаш как гласът й бавно те пренася в света на приказките.

Имало едно време една никому неизвестна латиноамериканска държава. Тя била толкова бедна, че управниците й решили да направят тържество за рождения ден на богатия  японец – Кацуми Хосокава. Искали да го впечатлят, за да  построи  завод в страната им. Знатният господин дълго отказвал, но накрая го убедили, като му обещали, че на празненството ще пее не друг , а най-великото сопрано-  Роксан Кос.

Настъпила дълго чаканата вечер. В бляскавата къща на вицепрезидента Рубен Иглесиас се събрали стотици знатни гости от цял свят…

Наместваш се по-удобно в мамината прегръдка и съвсем леко разтваряш клепачи, колкото да прогониш  съня за още малко.

Нахлуват терористи, които искат да отвлекат  президента. Него обаче го няма, защото е останал да гледа любимия си сапунен сериал . Това ги принуждава да задържат за заложници част от присъстващите. Следват повече от 4 месеца съжителство. Похитени и похитители постепенно забравят ролите си и се превръщат в хора, които за първи път имат шанса да съществуват истински.  Някакъв невидим вълшебник разпръсква магически прах над къщата и часовниците  спират.  Минутата  е равна на ден, на година или на цял  живот. Живот, в който имаш време да слушаш опера, да се научиш да свириш на пиано, да играеш шах и футбол, да прекопаваш градината, да чистиш килима, да готвиш; да събереш смелост да се обясниш в любов на жена,  с която  знаеш, че не можеш да бъдеш… Живот, съдържащ онова, което често остава извън живота ни – хилядите парченца изрязана красота.

Нощ след нощ, г-н Хосокава изкачва безшумно стълбите към стаята на Роксан. Още няколко стъпала и телата и душите  им ще се слеят.

Кармен се промъква до спящия Ген. Надвесва  над него косите си и го буди с  молбата да я научи да чете и пише  на всички  езици, които знае.  Бързо забравяме, че тя е от лошите. Влюбваме се в невъзможната им любов, скрита в килера между чашите и чиниите, в мастилото на научените думи, в любопитството към запетаите… Тайничко  се молим да им дадат още мъничко време. Колкото за  една, пет, десет или  хиляда целувки…

Тик-так, тик-так…Не свършват ли с този звук всички приказки? Мама отдавна я няма. Стаята е  празна и студена, а събуденият часовник ти напомня, че след   час си на работа.  Тик-так…

„Белканто“ тук

 

Прочетете още

230095_b

Роман, който ни извисява

„Калоян боговенчаният“ носи в себе си духа на Средновековието Васил Лазаров е добре познат на …