Начало / Читатели / „Нощен влак за Лисабон“ от Паскал Мерсие (ревю)

„Нощен влак за Лисабон“ от Паскал Мерсие (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“

Авторът Петер Биери, пишещ под псевдонима Паскал Мерсие, прокарва коловози, направени от думи. Но лавира умело и по отъпкани пътища. „Нощен влак за Лисабон” е книга за търсене на езика. Всеки ред крие подтекст, отглежда друг човек в себе си, носи вторичен  смисъл, прави асоциации. Тя е книга за книгите. Изведнъж решил, че началото й поразително напомня „Триумфалната арка”  на Ерих  Мария Ремарк (жена на мост преди фаталната крачка) и веднага потъваш в самоанализи типични за Макс Фриш.  Ако има драматургичен обрат, той  е шлифован като при Фридрих  Дюренмат, ако няма – настъпва съзерцание, малко измамно, сякаш сме във „Вълшебната планина” на Томас Ман.  За изкушения  читател е любопитно да знае, че Паскал Мерсие е роден в Берн, но живее в Берлин  и преди да преподава философия, се е вдъхновявал от романите на Карл Май. Тук приликата е единствено в усилието на интелекта.

От дистанцирана и затворена Швейцария тръгва умозрителният „Нощен влак за Лисабон”.

Раймунд Грегориус е 57 годишен  учител по класически езици. Той преподава латински, гръцки и иврит. Гледа света през тях както през крълите си очила, които все не са по мярка на късогледите му очи. Никоя форма в живота му не съответства на друга – бракът с негова студентка се проваля, оправданието че живее в древност несъвместима с темпото на модерния свят буди присмех, колкото повече се вглежда в себе си, толкова по- зле изглежда външно.

В дъждовен ден на мост по пътя му за работа стои странна жена. Тя произнася само една дума на португалски и надрасква телефонен номер на челото му. Както всеки ритуален за тялото момент и този отключва у Раймунд Грегориус нещо – желанието да покори света чрез чужд за него език. Без да се заиграваме дълго с идеята за словото и плътта, романът вече ни е понесъл. Със случайна книга на лекар португалец – Амадеу де Прадо, в когото учителят долавя  сходство на мисълта.  Започва да го търси, склонността му да преследва миражи бързо го качва на влака за Лисабон и така, изоставил училището и предишния си начин на живот, той потегля. Пътуването всъщност е преход – от началото на ХХІ век, 30 години назад във времето.

Текстът и съдбата на мистериозния Амадеу де Прадо са важни спирки за ума на читателя. Щом почне да се опиянява твърде от себе си,  да решава сам хода на историята. Понякога  се подпира стоически в цитати на Марк Аврелий, друг път споделя безпокойствата на Фернанду Песоа. Накрая не просто е разчел един или друг образ, а смисълът на целия характер на Съпротивата в Португалия срещу диктатурата на Салазар.

През април 1974 г., когато „революцията на карамфилите” тласка тази европейска държава в нов път, усещането за необратимост по модела „книга в книгата”, е лично  преживяване. „Нощен влак за Лисабон” връща героите си различни там откъдето са тръгнали, а нас оставя благодарни  читатели на един от най-хубавите философски романи, пришили в тъканта си свидетелството за начало на своето време.

„Нощен влак за Лисабон“ тук

Прочетете още

211574_b

Как да изкачим върха и да продължим нагоре

На 20 февруари излиза луксозното издание на „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай. След „Пътят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *