„Улицата на крадците“ от Матиас Енар (ревю)

05.03.2015 Читатели

Златина ПЕТКОВА

„Улицата на крадците“ не е книга, а място, реално съществуващо в пространството. Квартал, на територията на който Матиас Енар урежда тайната среща на двама нелегални емигранти – Човекът и Обществото. Следват 319 страници, в който авторът съвсем безнаказано сводничи на този забранен от литературата съюз.

Човекът – Лахдар, 20-годишен мароканец. Обича семейството и приятелите си, чете криминалета и мечтае за вълнуващи пътешествия.

Обществото- Близки, който те прогонват. Терористична групировка, която те осиновява. Постоянно бягство. Работа на черно. Атентати, които се молиш да са ти чужди. Протести, които не можеш да направиш свои.

Болезнената връзка между личното и социалното ражда живот, който е „машина за изкореняване на съществувания“. Нощта идва, за да ни отнеме последните лъчи на слънцето, а утрото алчно прибира всички звезди. Какво друго ни остава, освен да плячкосваме и ние? Да си присвоим мъничко радост от книга; незаконна разходка в чужда страна; момиче, което да си измислим, че ни обича.

Вие ще кажете, че това е престъпление. Обаче кражба ли е да крадеш от крадеца? Ние с живота отдавна се знаем и сме си свикнали. Днес той ни преджобва, утре ние него. Иначе казано, съседи сме от „Улицата на крадците“.

„Улицата на крадците“ тук