Начало / Читатели / „Архипелаг Гулаг“ от Александър Солженицин (ревю)

„Архипелаг Гулаг“ от Александър Солженицин (ревю)

Красимир ЧЕРВЕНКОВ

Документалният роман на Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ” е може би най-легендарният текст в руската литература на XX век. Текст, който трудно може да бъде квалифициран и поставен в рамките на един жанр и една епоха . „Архипелаг ГУЛАГ” е произведение, за което мнозина са чували, но малцина са чели. Сега имаме невероятния шанс благодарение на библиографското издание на Фондация Комунитас, отново да поставим на дневен ред въпроса за тоталитаризма и методите му за унищожаване на Личността.

Сам по себе си, Солженицин си поставя задачата благодарение на собствените си спомени, на спомените на множество лагерници (227 на брой) и на публикувани и непубликувани художествени текстове, да създаде една пълна картина на системата от лагери на СССР и на процеса на превръщането на свободния човек в безправен роб. Но след прочитането на този условно наречен документален роман, спокойно можем да кажем, че Солженицин е направил нещо много повече. Създал е текст – инструмент за събуждане на съвести, текст, който отдавна е излязъл от полето на литературата и станал част от съвременната ни цивилизация.

„Архипелаг ГУЛАГ” днес звучи неправдободобно с абсурдността на ужаса и силата на тоталитарната машина да унищожава отделния човек, но когато четем Александър Солженицин не трябва да забравяме, че това не е художествено произведение, а преди всичко един колективен мемоар на преживелите терора и намерили сили хора да запомнят и да разкажат. И може би това е най-голямото достойнство на романа, че въпреки всичко споменът на жертвата е по-силен от всяка една безчовечна система, защото възможността да запомняш и да разказваш е изконно право само на свободния и независим човек. Смазаният и „превъзпитан” индивид няма право на мнение и на индивидуална памет, защото колективът има изработена универсална истина за всеки един исторически момент.

Александър Солженицин ни научи да бъдем свободни в мислите и действията си именно чрез своите спомени за несвободата на една цяла държава. Затова, когато четете „ГУЛАГ”, запомняйте, не забравяйте и разказвайте, защото СЛОВОТО е най-висшата сила, с която сме дарени.

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …