Начало / Любопитно / Фридрих Ницше: Без музика животът щеше да е една грешка (книги за българските гении в музиката)

Фридрих Ницше: Без музика животът щеше да е една грешка (книги за българските гении в музиката)

Фридрих Ницше казва, че „без музика животът щеше да е една грешка“. Днес , 1 октомври, по цял свят се отбелязва Международният ден на музиката. За първи път това е направено през 1974 година по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. През 1980 година по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел, 1 октомври е обявен за празник и на българските певци и други музиканти. По този повод lira.bg ви предлага няколко заглавия свързани с историята на музиката у нас и с имената на едни от най-изявените музиканти в България. Включени и са две книги, които има особен статут.

„Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев“ от Александър Абаджиев

Книга за басите, покорили най-големите световни сцени – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Това е 75-ата книга на автора, този път под редакция на Митко Новков. Излиза в годината, в която честваме 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

„Истинското величие се определя от свръхравнището на стотиците (даже хилядите!) спектакли и концерти с участието на тримата българи на най-престижните оперни сцени и концертни подиуми. Изявявали са се под ръководството на най-видните диригенти, в постановки на най-изтъкнатите оперни режисьори и сценографи, при съучастието на най-ярките „звезди‘‘ на недалечното минало и на настоящето. На страниците на книгата до имената на българските баси ще срещнете всички легенди на световното оперно изкуство след 1946 г. – от дебюта на Борис Христов в „Санта Чечилия‘‘ до първите години на ХХІ век с концертните изяви на Никола Гюзелев и неговите ученици. Само едно име ще спомена– Мария Калас. Борис Христов е нейният предпочитан партньор, партнира й в началото на пътя си Николай Гяуров, певицата се изказва с одобрение за изявите на Никола Гюзелев…“, казва за книгата си авторът.

„Ангелският глас Райна Кабаиванска“ от Марин Бончев

Тази книга е посветена на българското оперно чудо, покорило най-големите световни оперни театри – Райна Кабаиванска. С голяма любов и преклонение пред нейния талант перото на Марин Бончев рисува образа на твореца и човека Райна Кабаиванска. В хронологичен ред авторът проследява творческия път на оперната ни прима, надниква в оценките на най-изтъкнатите световни музикални критици и величия, както и в мненията на ревностните й почитатели.

„Гена“ от Александър Абаджиев

„В историята на световното изкуство името на Гена Димитрова може да бъде поставено единствено редом с имената на Мария Калас и Рената Тебалди. Гласът на Гена Димитрова е изключително изразителен, огромен и звънлив. Той притежава мощта на ураган!“, казва Абаджиев за великата музикантка.

„Гена Димитрова от А до Я + CD“ от Димитър Сотиров

Книгата „Гена Димитрова от А до Я” на журналиста Димитър Сотиров е едно от първите сериозни проучване на личния архив на прочутата прима. Той включва хиляди снимки, стотици рецензии, интервюта, писма, програми и плакати, аудио и видео записи от участия по сцени в цял свят в продължение на 35 години. Авторът, познат от радиоефира и от телевизионния екран, е осъществил десетки лични интервюта с приятели, близки, колеги и познати на изпълнителката и е проучил архивите на световни оперни театри като „Ла Скала”, „Метрополитън” и „Реджо ди Парма”. Освен припомнянето на впечатляващите й постижения на сцената, читателите на книгата научават не много известни подробности за живота на сопраното, разказани в 30 глави по азбучен ред. Сред тях се открояват разказите за семейството, за съпруга на примата, за нейната щедрост и за школата й, през която са преминали редица известни днес оперни певци. Заразяват с хумора си разказите на Гена Димитрова за куриозни случки от биографията й. В отделна глава са поместени цитати от изказвания и интервюта на сопраното за живота, изкуството, творчеството, публиката. Два текста в изданието са написани от проф. Александър Йосифов и проф. Боянка Арнаудова.

Повече от 30 са приятелите и колегите на Гена Димитрова, споделили личните си спомени за нея – Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Никола Мартинучи, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Никола Гюзелев, Дарина Такова, Франческа Патане, Юлиан Константинов, Роберто Скандиуци, Наоко Мацуи. Изданието съдържа общо над 350 графични и снимкови изображения.  Като приложение към книгата има аудиодиск със записи от Златния фонд и от Фонотеката на БНР с арии на Гена Димитрова от опери на Верди, Пучини, Понкиели, Маскани, Джордано, Ал. Йосифов в съпровод на Софийската филхармония и на Симфоничния оркестър на БНР.

 „Саша Попов и „царските симфоници“ от Александър Абаджиев

Проф. Саша Попов е една от най-ярките фигури в културната история на България през XX век. Наричан „детето чудо“ той е признат по цял свят цигулков виртуоз, който рискува да поеме по съвсем новия за него път – този на диригент. Той преживява тежко и с големи загуби идването на комунистическата власт у нас – „царският диригент“, макар и за няколко месеца, е отстранен от ръководството на филхармонията непосредствено след 9 септември 1944 г., а в началото на 1956 г. Попов е свален от поста главен диригент.

„За голямо съжаление България като че ли забрави своя гениален син, който „не по документи“, но в действителност беше принуден да изживее последните години от живота си далече от родината. Вестниците и радиото премълчаха за успехите на маестро Попов даже когато през 1974 г. по повод неговата 75-годишнина наложеното „табу“ на практика бе премахнато. Но и тогава, та даже и когато през 1999 г. трябваше да отбележим както подобава 100-годишнината от рождението му, останахме длъжници на неговата личност и на неговото дело. „Наказвайки“ Саша Попов, като че ли забравихме цял бляскав период от историята на Софийската филхармония.

Фигурата на Саша Попов се извисява толкова високо в музикалния живот на XX век, че просто ни задължава като българи да я възвърнем от забравата. И да не си заравяме като щрауси главата в пясъците на историческите промени – и след ноември 1989 г. неправдата не е отстранена. Като че ли не е имало българин сред петимата най-ярки цигулкови виртуози на 20-те години на XX век! Като че ли не е имало българин сред десетината най-изявени диригенти на предвоенна и следвоенна Европа!“, казва авторът на книгата.

 „Великите тенори на България“ от Марин Бончев

Книгата има за цел да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери… , че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, когато не удовлетворяват желанието и възторга на публиката да се изпълни на „бис“ дадена ария. „Тенорите – та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове…“, казва Бончев.

„Приказките на операта“ от Надя Петрова

В книгата са включени интересни неща за операта и нейната история, най-великите оперни композитори, сюжетите на най-известните техни произведения. Из вълшебствата на оперното изкуство ще ви води едно синеоко момиченце на име Мая, един черен котарак ще прави възможни дори най-невъзможните неща, а един стар оперен прожектор ще осветява пътешествието ви из далечните времена, когато са се случили сюжетите на оперните приказки.

„Българската опера – мит и модерност“ от Боянка Арнаудова

Книгата представя нов прочит на творби от Маестро Георги Атанасов. Като отхвърля утвърдения канон за битовото и за несполуките в последните две творби на композитора, авторката извежда идеята за фолклорно-митологичната опера, родена от влиянието на българската литература и поезия от първите години на XX век върху музикалното изкуство. Анализирайки/откривайки митологичните конструкти в опери като „Гергана“, „Косара“ и „Янините девет братя“, тя извежда нови дефиниции на произведенията, логично обосновава становище за идейно-естетическа приемственост и обвързаност между Маестро Георги Атанасов и Любомир Пипков, определени като основатели и създатели на българския национален оперен стил. Доцент Боянка Арнаудова преподава оперна драматургия и история на музиката в ДМА „Панчо Владигеров“.

 „Джазът в България и Българите в джаза“ от Владимир Гаджев

Владимир Гаджев (1944) е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания „Melodie“, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията Jazz Podium, ФРГ и Musica Jazz, Италия.

В книгата на 500 страници са събрани огромно количество имена и факти. Знанията, изследователската страст и умението на Владимир Гаджев го отвеждат при първите пионери на джаза в България – през 20-те години на миналия век: Борис Левиев, Панчо Владигеров, Александър Керков, Аспарух Лешников (Ари). Авторът отдава нужното на редица широко скроени интелектуалци, които през 20-те и 30-те години имат роля за формирането на гледна точка към новата за България музика: Гео Милев, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Кирил Кръстев,  Иван Камбуров. По-нататък Гаджев увлекателно пише за всички музиканти, участвали в драматичното развитие, стагнацията и опитите за размразяване: Асен Овчаров, Божидар Сакеларов, Емил Георгиев, Александър Владигеров, Димитър Ганев, Петър Петров (Парчето), Манол Цоков…

„Седемте изкушения на Златния Орфей“ от Владимир Гаджев

Книгата представя предисторията на „Златният Орфей“, както и на следвоенната българска поп музика. Появата на скромния домашен конкурс, прераснал скоро след това в международния фестивал „Златният Орфей“, е резултат от влиянието на множество фактори. Те са географско-климатични, политически, стопански, социални, културни, психологически, пропагандно- рекламни и не на последно място идеологически, доминиращи при тоталитаризма. Всеки от тях е с различна относителна тежест.

 „Когато Западът среща Изтока“ от Владимир Гаджев

„Към края на ХХ век в света протичаше (и продължава и до днес) глобален процес на културна интеграция, в който винаги надменният Запад, родил думите на Цветан Тодоров западната ксенофилия, най-сетне долови големия творчески потенциал на Изтока. И го включи в своя културен, производствен и търговски интерес, обхождайки в търсене на източници на вдъхновение огромната територия от Сибир до Антиподите и от Гибралтар до японските острови. Изтокът от своя страна съзря възможност за своята културна идентификация и откликна с готовност на предизвикателството. В този процес България получи своя голям шанс и българският принос в него е в основата на „Когато Западът среща Изтока“, се казва в анотацията на книгата.

––––––––––-

„Приказка за вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт, Емануел Шиканедер (художник Пенко Гелев)

Луксозното издание е написано по легендарната опера „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт и Емануел Шиканедер . В него за радост на малки и големи любители на класическата музика е включено и CD с музикални извадки от прочутата опера на Моцарт.

„Една вълшебна Одисея, която пълни сърцето с радост и любов и побеждава злото“.

„Пинк Флойд отвътре“ от Ник Мейсън

Включваме в списъка малко в страни от темата този албум за историята на една от най-великите рок банди в историята на музиката.  1 октомври 1967 г. е забележителна дата в историята на „Пинк Флойд“. Тогава групата стартира първото си турне в САЩ. Както се казва… останалото е история.

В албума барабанистът и един от създателите на бандата – Ник Мейсън, отваря вратите за най-интимното и скрито в историята. Като единственият член на „Флойд“, който е бил в групата през цялото й близо 40-годишно съществуване, Ник е наблюдавал наистина отвътре всяка фаза, през която е минала групата, включително периода им като любимци на лондонския ъндърграунд от края на 60-те; деградирането и напускането на Сид Барет; създаването на познатия днес класически звук на „Флойд“; огромният световен успех на „The Dark Side Of The Moon“; нарастващото напрежение и проблемите в групата, довели до разрива с Роджър Уотърс; последвалото решение на Ник и Дейвид Гилмор да заложат репутацията си на карта и да продължат като „Пинк Флойд“.

Разказът на Ник черпи информация и от мислите и спомените на други ключови фигури в историята на „Флойд“. В книгата е използван и огромният му архив, който съдържа множество изключително редки снимки и рисунки, които се публикуват тук за пръв път. Историята завършва с хронологията на групата в контекста на световните събития, които според Ник са емблематични за това време.

 

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …