Начало / Любопитно / „Време за мечти“ от Колийн Маккълоу (откъс)

„Време за мечти“ от Колийн Маккълоу (откъс)

ПЪРВА ЧАСТ

Четири модерни медицински сестри

Ида и Грейс, Тъфтс и Кити. Две двойки близначки, дъщерите на преподобния Томас Латимър, пастор в англиканската църква „Сейнт Марк“ в графство и град Корунда, Нов Южен Уелс.
Седяха на четири стола с тънки крака пред грамадния търбух на камината, в която не гореше огън. Просторната гостна беше пълна с бъбрещи жени, поканени от съпругата на пастора, Мод, да отпразнуват събитието, което се задаваше след по-малко от седмица: четирите дъщери на Латимър щяха да напуснат дома си и да започнат обучението си за медицински сестри в окръжната болница в Корунда.
Оставаше по-малко от седмица, по-малко от седмица! Това си повтаряше Ида, пламнала от смущение, задето е изложена така на показ, а очите ѝ постоянно шареха, защото предпочиташе да не спира поглед на мащехата си Мод, която както винаги беше узурпирала разговора и дърдореше ли, дърдореше.
Отстрани до стола на Ида, четвърти и последен в редицата, имаше дупка в дървения под – някакво раздвижване в нея прив­лече вниманието ѝ, тя застина и се усмихна мислено.
Грамаден плъх! Плъх, който щеше да нахлуе насред сбирката на Мод! „Още само няколко сантиметра – помисли си Ида, загледана в главата му, – после ще възкликна силно и с пълно гърло ще изпищя „Плъх!“. Голяма веселба!“
Само че преди да успее да изкрещи, тя видя главата на животното и се смрази. Раздвоен потрепващ език, огромна глава, последвана от лъскаво черно тяло, дебело колкото женска ръка. Да, черно тяло, обаче под него имаше червен корем. А гадината напредваше ли, напредваше, повече от двуметрова черна змия с червен корем, смъртоносно отровна. Как изобщо се беше промъкнала тук?
Змията се прокрадваше и се готвеше да се стрелне в непредсказуема посока веднага щом връхчето на опашката ѝ се освободи. Ръжените за камината бяха от другата страна, а пътя дотам препречваха нищо неподозиращите Тъфтс, Грейс и Кити – Ида никога нямаше да успее да докопа железата.
Столът ѝ беше с тапицирана седалка, но без ръкохватки, а тънките му крачета се изостряха и в края бяха не по-дебели от червило. Ида си пое голяма глътка въздух, надигна тялото си и стола с няколко сантиметра и стовари левия преден крак в средата на змийската глава. После седна тежко и шумно, мрачно вкопчена в седалката на стола и твърдо решена да устои на бурята, все едно е Джак Търлоу, който обяздва кон.
Кракът проби черепа между очите и цялото двуметрово тяло на змията отскочи високо във въздуха. Някой нададе пронизителен писък, последваха още викове, а Ида Латимър седеше и се мъчеше да задържи крака на стола, забит в главата на змията. Змийското тяло се мяташе като бясно, блъскаше се в пода и се усукваше, по-зверски от наказателен човешки юмрук удари валяха върху Ида толкова светкавично и начесто, че тя сякаш се оказа в окото на размазан вихър, на беснееща сянка.
Жените се разбягаха във всички посоки с писъци, очите им виждаха само Ида и старата змия и не бяха в състояние да се преборят с паниката си, за да ѝ помогнат.
Освен Кити – красивата Кити, смелата Кити. Тя се втурна откъм другия край на огнището, размахала томахавката, с която нацепваха твърде големите дърва за огъня. Пристъпи сред камшиците на мятащото се змийско тяло и с два удара отсече главата от гръбнака.
– Няма нужда да натискаш повече стола, Ида – каза Кити на сестра си и пусна брадвичката. – Ама че чудовище! Сигурно цялата си насинена от ударите!
– Ти си луда! – хлипаше Грейс, разплакана и шокирана.
– Глупачки! – разбесня се Тъфтс срещу Ида и Кити. Преблед­нял, преподобният Томас Латимър беше твърде зает с втората си съпруга, изпаднала в истеричен ступор, за да направи онова, за което всъщност копнееше – да утеши своите прекрасни и храбри дъщери.
Писъците и виковете позаглъхнаха и ужасът намаля достатъчно, та някои от по-неустрашимите жени да се скупчат край змията и лично да се уверят каква смъртна опасност е представлявала – огромен звяр! И докато госпожа Инид Тредби и госпожа Хенриета Бърдъм помагаха на пастора да успокоява Мод, всички освен четирите близначки бяха забравили първоначалната цел на проваленото събиране. Важното беше, че това странно същество Ида Латимър бе убило смъртоносно отровна стара мъжка змия, затова вече беше време да отърчат у дома и да се заловят с основното женско занимание в Корунда: клюката и нейните помощници – слуховете и предположенията.
Четирите момичета се приближиха до една изоставена количка с лакомства, наляха си чай в чаши от крехък порцелан и се нахвърлиха на сандвичите с краставица.
– Ама големи глупачки са жените, нали? – попита Тъфтс и размаха чайника. – Все едно небето се е продънило! Съвсем в твой стил, Ида. И какво смяташе да правиш, ако не успееш със стола?
– Ами щях да те помоля да ми дадеш някаква идея, Тъфтс.
– Ха! Не се наложи да питаш мен, защото другата ни блестяща мислителка и заговорница Кити ти се притече на помощ! – Тъфтс се озърна: – Проклети крави, разотидоха се! Хайде момичета, да се налапаме, да ометем всичко!
– На мама сигурно ще ѝ трябват два дни, за да се възстанови – весело каза Грейс и поднесе чашата си за още чай. – По-шокирана е, отколкото когато изгуби четирите си безплатни прислужници.
Кити изсумтя грубо.
– Глупости, Грейс! Шокът от загубата на безплатните прислужници е много по-огромен в съзнанието на мама от смъртта на една змия, колкото и грамадна и отровна да е.
– Освен това – додаде Тъфтс – първата работа на мама, след като се съвземе, ще бъде да дръпне на Ида лекция как да убива змии дискретно и благоприлично. Не да създава суматоха.
– Боже, наистина, така е – спокойно отвърна Ида, докато размазваше гъст червен конфитюр и купчинка бита сметана върху кифличката си. – Вкусотия! Ако не бях предизвикала суматоха, ние четирите нямаше да се докопаме до кифличките. Коконите на мама щяха да излапат всичко – засмя се тя. – Следващият понеделник, момичета! Следващия понеделник започваме самостоятелния си живот. Край с мама. Знаете, че не го казвам, защото имам нещо против теб и Тъфтс, Кити.
– Прекрасно знам – рязко отвърна Кити.

Не че Мод Латимър съзнателно беше лоша, според собствените си разбирания беше същинска светица сред мащехите. Грейс и Ида имаха същия баща като собствените ѝ деца Тъфтс и Кити, така че нямаше и помен от дискриминация, бързаше да изтъкне Мод дори пред най-незаинтересуваните от живота в дома на свещеника. Нима е възможно четири такива прелестни деца да са бреме за жена като нея, която обожава да бъде майка? В действителност можеше и да се получи, както се получаваше в представите на Мод, ако не беше един дребен физически каприз на съдбата. А именно, по-малката от близначките на Мод, Кити, бе надарена с повечко красота от прелестните си сестри, които тя превъзхождаше, както слънцето затъмнява луната.
От ранното детство на Кити чак до днешния ден на прощалното тържество Мод проглушаваше ушите на всички с приказки за нейното съвършенство. Личната преценка на хората съвпадаше с публично натрапваното мнение на Мод, но боже, какво отегчение обземаше всички, когато я видеха да се задава, стиснала здраво ръчичката на Кити, следвана на крачка по-назад от другите три момичета. Всеобщото мнение в Корунда беше, че с това си поведение Мод ще превърне сестрите на Кити в нейни заклети врагове – сигурно Ида, Грейс и Тъфтс ненавиждаха момиченцето! Хората също така правеха извода, че Кити най-вероятно е неприятна, разглезена и непоносимо надменна.
Обаче не беше така, макар че причината остана загадка за всички освен за свещеника. Той възприемаше обичта между сестрите като непоклатимо и ясно доказателство за силната обич на Господ към тях. Разбира се, Мод си присвояваше възхвалите, които съпругът ѝ отправяше към Бог, защото смяташе, че е по-справедливо те да се полагат на нея и на никого другиго.
Съжалението на момичетата Латимър към Мод беше почти толкова силно, колкото неприязънта им към нея, и я обичаха са­мо колкото се обичат жените в едно семейство, независимо да­ли имат кръвна връзка помежду си. А онова, което обединява­ше четирите сестри срещу Мод, не беше болката на трите из­тласкани в периферията на майчината обич, а състраданието им към Кити, върху която изцяло бе съсредоточена въпросната обич.
Кити би трябвало да е нахално и капризно дете, а вместо това тя беше стеснителна, мълчалива и затворена. Ида и Грейс, които бяха с дванайсет месеца по-големи, го забелязаха доста преди Тъфтс, но след като и трите го установиха, сериозно се обезпокоиха от предполагаемото влияние на майка си над Кити. Зараждането на заговора помежду им, целящ предпазването на Кити от Мод, постепенно се изгуби в мъглата на детството, но с течение на времето заверата укрепна.
Командаджийката Ида опираше пешкира при сериозните сблъсъци – моделът се наложи, когато дванайсетгодишна спипа Кити да напада лицето си с ренде за сирене, измъкна ѝ го от ръцете ѝ и я замъкна при баща им, който беше най-милият и благ човек на земята. Той се справи великолепно с кризата – подходи към проблема по единствения начин, който му беше известен – като убеди момиченцето, че като опитва да се обезобрази, оскърбява Бог, който го е направил красиво по някаква неведома негова си причина, която то някой ден ще проумее.
Това обяснение задоволяваше Кити до началото на последната ѝ година като ученичка в девическия колеж на Корунда под егидата на Англиканската църква. След отлагане на образованието на по-големите близначки и избързването с по-малките четирите момичета учиха в един клас в началното училище и в прогимназията и завършиха заедно. Директорката на колежа, кисела шотландка, приветства единайсетте момичета, които останаха в училището до последната година, със специална реч, целяща по-скоро да попари житейските им очаквания, отколкото да ги насърчи.
– Родителите ви дадоха възможност да се наслаждавате на плодовете на две до четири години допълнително обучение, като ви оставиха в девическия колеж, докато положите матурата си – каза тя със заобления изговор на човек, образован в Оксфорд, – което ще стане в края на тази година от раждането на нашия Бог, 1924. Когато вземете зрелостното си свидетелство, ще бъдете превъзходно образовани – доколкото е възможно да бъдат образовани жени. Ще имате положени зрелостни изпити по английски език, математика, древна и съвременна история, география, основните точни науки, латински и гръцки. – Тя нап­рави многозначителна пауза и стигна до заключението си. – Обаче най-благоприятното за вас поприще би бил подходящият брак. Ако изберете да останете неомъжени и бъдете принудени да се издържате, пред вас са отворени две възможности: да преподавате в началното училище и в някои прогимназии или да работите като секретарки.
Към тази реч следващата неделя Мод Латимър добави пос­лепис на обяд в дома на пастора:
– Ама че глупости! – изсумтя Мод. – О, не и подходящият брак! Естествено, момичета, вие ще постигнете това. Обаче нито една от дъщерите на свещеника на „Сейнт Марк“ няма да бъде принудена да работи, за да си изкарва прехраната. Ще живеете у дома и ще ми помагате да поддържаме къщата, докато се ожените.
През септември 1925 година, когато Ида и Грейс бяха на деветнайсет, а Тъфтс и Кити – на осемнайсет, Кити отиде в обора и намери парче въже. Направи примка от единия край, преметна другия през една греда, пъхна глава в примката и се покатери на празен варел от бензин. Когато Ида я намери, тя вече беше ритнала варела и увиснала покъртително неподвижно, за да се избави от живота си. Ида така и не можеше да си обясни впоследствие откъде беше намерила сили, но успя да освободи Кити от задушаващото я въже, преди да се случи непоправимото.
Този път не заведе Кити при свещеника веднага.
– О, скъпа сестричке, не може да го направиш, не може! – провикна се тя, притиснала буза към копринената гъста коса. – Не е чак толкова зле!
Но когато Кити най-сетне успя да отговори дрезгаво, Ида разбра, че положението е още по-тежко.
– Мразя да съм красива, Ида, противно ми е! Само ако можеше мама да замълчи и да ме остави на спокойствие…! Ама не! Разправя на всеки, готов да я изслуша, че съм Елена от Троя. И освен това… не ми позволява да се обличам нормално и да ходя без грим… Ида, кълна ти се, ако можеше, тя щеше да ме ожени за Уелския принц!
Ида се помъчи да подходи лековато:
– Дори мама би трябвало да е разбрала, че не си типът на Негово кралско височество, Кити. Той харесва омъжени жени, доста по-възрастни от теб.
Думите ѝ предизвикаха кискане през сълзи, обаче трябваше Ида да говори много по-дълго и да вложи целия си талант да убеждава, преди Кити да се съгласи да се обърне към баща си със своите проблеми.
– Кити, не си сама – убеждаваше я Ида. – Погледни ме! Готова съм да продам душата си на дявола – съвсем сериозно! – за шанса да стана лекарка. Винаги съм го искала, да завърша медицина. Обаче не мога. Първо, нямаме парите и никога няма да ги имаме. Второ, татко всъщност дълбоко в себе си не одобрява – не защото е против жените с професия, а заради трудностите, които всички създават за жените в медицината. Според него това няма да ме направи щастлива. Сигурна съм, че греши, но той не позволява да бъде убеден. – Стисна ръката на Кити със силните си тънки пръсти. – Защо си мислиш, че само ти си нещастна, а? Да не смяташ, че на мен не ми се е искало да се обеся? Е, искало ми се е! И не само веднъж, а много пъти!
И така, когато Кити осведоми Томас Латимър, че сестра ѝ се е опитала да се обеси, Кити вече беше мека глина.
– О, скъпа моя, скъпа моя! – прошепна той, а по издълженото му красиво лице рукнаха сълзи. – За престъплението самоубийство Бог е отредил отделен пъкъл – никаква огнена бездна, никакви другари в страданието. Самоубийците бродят неизменно сами сред пустошта на вечността. Не виждат друго човешко лице, не чуват друг глас, не вкусват страдание или екстаз! Катрин, закълни ми се, че повече никога няма да опитваш да се нараниш!
Тя се закле и спазваше клетвата си, но трите й сестри я държаха под око.
Оказа се, че опитът за самоубийство е улучил точния момент, благодарение на факта, че свещеникът на „Сейнт Марк“ беше член на настоятелството на болницата на Корунда. Седмица след кризата на Кити имаше заседание на съвета на нас­тоятелите на болницата и една от обсъжданите точки беше, че през 1926 година Здравната служба на Нов Южен Уелс въвежда модерна медицинска сестра: подходящо обучена, образована, правоспособна. Свещеникът тутакси прозря, че това е професия, подходяща за момиче, възпитано като дама. Онова, което го преизпълни с огромно въодушевление, беше фактът, че новите и подходящо обучени медицински сестри са длъжни да живеят на територията на болницата, за да са на разположение при нужда. Заплатата, след като се извадят разходите за храна, униформи и книги, беше нищожна, обаче всяко от момичетата му имаше скромна зестра в размер на петстотин лири, а скромната заплата означаваше, че няма да се налага да харчат зестрата си. Мод вече се оплакваше, че четири допълнителни гърла у дома отварят прекалено много къщна работа. „Затова – мислеше си пасторът, докато летеше към къщи със своя форд, модел Т, – защо да не подмамя момичетата към кариера като медицински сестри? Подходяща за дами, ще живеят в болницата, ще им се плаща нещичко… и – макар да бе твърде лоялен дори да си го помисли – ще се откопчат от Мод Унищожителката.“
Най-напред подхвана Ида и тя, разбира се, беше безумно, лудо въодушевена. Той успя да спечели относително лесно дори Грейс, която винаги реагираше най-неохотно. Всъщност имаше ли значение, че при Грейс и Кити мисълта, че ще се освободят от Мод, натежаваше повече от перспективите, свързани със самата работа?

Свързани заглавия
Колийн Маккълоу: Всяка жена се влюбва в мъж, когото не може да задържи
Колийн Маккълоу на 75

„Време за мечти“  тук

Прочетете още

195820807

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (15 април – 21 април)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА  ––––––––––– 1. „Just For The Summer“ от Аби Хименес (нова в класацията) 2. …