Чеслав Милош: Успокойте се. Както греховете, така и добрите ви дела ще бъдат изгубени в забрава

30.06.2014 Автори

Днес, 30 юни, се навършват 103 години от рождението на полския писател, преводач и критик Чеслав Милош. През 1980 г. той получава Нобелова награда за литература. На български са преведени книгите му „Това“, „Долината на Иса“, „Поробеният разум“ и др. Завършил е право, преподавал е славянски езици и литература в Калифорнийския университет в Бъркли. Умира през 2004 г. Представяме ви цитати от Милош, публикувани в goodreads.com.

„Да се учиш – да вярваш, че си великолепен и постепенно да откриваш, че не си. Достатъчно труд за един човешки живот“.

„Не искам да бъда бог или герой. Просто да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого“.

„Езикът е единствената родна земя“.

„Успокойте се. Както греховете, така и добрите ви дела ще бъдат изгубени в забрава“.

„Гласът на страстта е по-добър от този на разума. Тези, които нямат страст, не могат да променят историята“.

„Целта на поезията е да ни напомни колко трудно е да останем един и същ човек“.

„Истинският враг на човечеството е генерализацията“.

„Всички копнеем за най-голямата мъдрост, но накрая разчитаме само на себе си“.

„Иронията е славата на робите“.

„Хората се хващат за илюзии, когато няма за какво друго да се държат“.

„От всички счупени и изгубени неща, най-много се тревожа за порцелана“.

„Каква поезия е тази, която не спасява нации и народи!?“.

„Въпреки това влюбването не е същото като да умееш да обичаш“.

„Истинският опиум за хората е вярата в нищото след смъртта – огромната утеха от мисълта, че няма да бъдем съдени за всичките ни предателства, алчност, малодушия и убийства“.

„Когато писател се роди в едно семейство, това семейство е свършено“.