Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 23 юни, се навършват 125 години от рождението на руската поетеса Анна Ахматова. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Тя е представителка на модернизма и е една от най-значимите за руския литературен канон авторки. Емоционалният й стил я отличава от нейните съвременници в поезията. Творчеството й е забранявано по време на режима на Йосиф Сталин. Николай Гумильов, съпруг на Ахматова и също поет, е разстрелян от руските власти. Синът й, историкът Лев Гумильов прекарва много години в ГУЛАГ. Представяме ви цитати от Ахматова, публикувани в goodreads.com и izquotes.com.
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.
„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.
„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.
„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото черната смърт проблесна напред“.
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.
„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.
„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.
