Начало / Интервюта / Ерик Уайнър: Някои религии могат да бъдат опиум за народа, а други – амфетамини

Ерик Уайнър: Някои религии могат да бъдат опиум за народа, а други – амфетамини

Ерик Уайнър е писател и бивш кореспондент на Националното обществено радио на САЩ (NPR), където работи 10 години в централите в Делхи, Йерусалим и Токио. Бил е в над 30 страни и е отразявал от най-различни горещи точки. Завършил е университет в Мериленд. През 2003 г. получава наградата „Рицар на журналистиката”. Специализирал е журналистика в Станфордския университет като стипендиант на „Knight Foundation”. Негови текстове са публикувани в „Los Angeles Times”, „Slate”, „The New Republic” и др.
Автор е на книгите „География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ и „Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото“.
  Живее във Вашингтон със съпругата и дъщеря си. Обича да кара велосипед и да играе тенис.
Уайнър даде интервю специално за читателите на Lira.bg.
–––––––––

Може ли да се каже, че „Човек търси Бог” е продължение на „География на блаженството”? Отново пътувате , търсите и предлагате отговор на вечни, философски въпроси.
–    Да, мисля, че е така. Аз наистина не се занимавах с духовни или религиозни въпроси в „География на блаженството“, поне не в дълбочина, така че исках да коригирам това. За мен едната книга следва естествено от другата. Що се отнася до пътуването, какво мога да кажа? Умът ми работи най-добре по време на движение. Така че аз се движа.

За създаването на книгата благодарите на множество помощници. Разкажете ни повече за ролята на Алисън Райт и на Брайън Маклендън, за които не пестите суперлативи.
–    Знам, че звучи малко като клише, но е истина: една книга не е соло проект. Това е съвместна работа. Нужно е едно цяло село, за да се отгледа дете, гласи една африканска поговорка. Нужен е цял град, за да се създаде една книга. Алисън беше мой научен сътрудник и тя свърши страхотна работа не само при намирането на фактите, но и при убеждаването на доста хора. Брайън, моят PR агент, повярва в книгата от самото начало и беше неуморим в усилията си да я разпространява по света.

Колко време ви отнеха проучванията и пътуванията? А самото писане?
–    Приблизително по равно – половината време за проучвания и пътуване, а другата половина за писане.

От коя част на Европа са вашите еврейски корени?
–    Добър въпрос. Някои от роднините ми са от Полша, а други от Русия. Но границите, както знаете, са се променили от началото на ХХ век. Така че корените ми могат да бъдат отвсякъде!

Имахте ли някакви колебания, когато решихте да пишете на такава чувствителна тема като религия? Получавате ли критики и неодобрения от някои религиозни общности?
–    Честно казано, не осъзнавах колко чувствителна тема е това, докато не бе публикувана книгата. За мен, отгледан предимно като светски евреин, въпросите на духовността до голяма степен бяха продължение на въпросите за щастието. Други, разбира се, не го виждат по този начин и, да, о, да, получих много критики от различни религиозни общности. Получих също и  много похвали. За един писател това е нещо хубаво, мисля, че е много по-добре, отколкото да бъде игнориран.

В годините на социализма ни учеха от деца, че религията е опиум за народите. Как бихте коментирали тази теза?
–    Някои религии могат да бъдат опиум за народа; други религии, обаче, са амфетамините на хората. Маркс не е познавал добре собствената си фармакология.

Вярвате ли, че читателите ще сглобят своя Бог, след като прочетат книгата ви?
–    Някои ще могат, предполагам, докато други – не. Не това беше моята цел. Както и при всички мои книги, целта ми бе да накарам хората да мислят за важните неща – щастие, религия, творчество – по нов и неочакван начин.

Били сте много близо до България. Бихте ли я посетили?
–    Абсолютно. Бих искал да посетя България. Говори се, че сте нещастни хора (средностатистически). Такъв съм и аз. Мисля, че ще се разбираме много добре.

Винаги пътувате с много книги, ползвате ли електронен четец, или залагате само на хартията?
–    Притежавам електронен четец, но почти никога не го използвам. Когато пътувам, нося със себе си много книги. Ужасно непрактично е, знам. Те са тежки и обемисти, но предполагам, че в това отношение съм просто старомоден. За мен книгите са като хората. Трябва да се докоснеш до тях и да ги помиришеш, ако искаш наистина да ги опознаеш.

 

Интервюто взе Румен Василев

Книгите на Ерик Уайнър тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

2 Коментари

  1. павката

    страхотно, прекрасен автор

  2. така е, четивни и мъдри книги