Начало / Критика / Захари Карабашлиев: Яжте само храна за тигри (Поздравителна реч пред випуск 2014 на Нов български университет)

Захари Карабашлиев: Яжте само храна за тигри (Поздравителна реч пред випуск 2014 на Нов български университет)

Предлагаме ви речта на Захари Карабашлиев, произнесена пред випуск 2014 на Нов български университет, публикувана на сайта на писателя.

 

Уважаеми г-н Ректор, уважаеми преподаватели, скъпи родители и гости, драги дипломанти.

Поздравявам всеки един от вас за успешното дипломиране на първия випуск 2014.

Чест е за мен да говоря пред дипломанти, аз, който никога не съм се дипломирал по този начин. Моята диплома не бе връчена с тържествена церемония, и това сигурно обяснява защо съм винаги с усещането, че още не съм се разделил с Алма Матер. Затова и днес ще говоря не като писател, преподавател или ментор, а като един от вас, който просто е живял малко повече.

Всъщност, аз замалко не напуснах Университета още в началото на следването си. Виждате ли, много скоро се бях отегчил както от скучни предмети и преподаватели, така и от безсмислието на студентските купони. Нямаше какво повече да науча – отвън кипяха 90-те, приятелите ми се учеха на пазарна икономика, купувайки и продавайки какво ли не, някои от тях забогатяваха, докато други напускаха страната, а аз четях, да речем, Възрожденска литература.

Реших да избягам в Америка. Имах план.

И сега си спомням деня, в който отидох да прекъсна следването си и да приключа с цялата тази история.

Не щеш ли по на стълбите пред деканата, най- случайно ме спря и заговори един мой преподавател. Запита ме накъде съм тръгнал и аз му разказах какво съм решил. Той ме изслуша – имаше навика да побутва очилата си така нагоре и да сбръчква много смешно носа си – и после някак кротко ме помоли да отложа решението си. Каза ми, че имал нещо предвид, обеща ми нещо, не помня точно как и с какво, но той ме изкуши да остана. Един ден, каза ми той, с една тиха убеденост – ти пак ще отидеш в Америка. Но сега остани. Дипломирай се. Америка – тя няма да избяга.

И аз му повярвах.

Това бе човекът, който ме въвлече в теория на литературата, насочи ме към митологията, обърна вниманието ми към структурата и силата на мита. Той ми посочи книги и автори, които ме водеха към други книги и други автори, които пък ми подсказваха пътя към самия мен. Името му беше Пейо Димитров. Той почина внезапно, преди аз да завърша, но остана завинаги една от важните фигури в моя път. Защото от него, аз научих важността на мита – без значение дали пиша сценарий, пиеса, разказ или роман, или пък съм пред прага на важна крачка в своя реален живот. Научих, че разбирането на мита може да има пряко отношение към изборите, които правя всеки ден. Защото всеки един от нас е протагонист в историята, в която живее. И всеки от нас иска да живее един добър живот. Но какво е добър живот?

Статистката показва, че между 3-ма и 5-ма на сто от вас ще работят това, което искат да работят, останалите ще са професионално неудовлетворени.

Повечето от вас ще създадат семейства и всеки втори ще се разведе рано или късно, с радост или не. Поне веднъж.

С времето вашият холестерол ще започне да се увеличава, кръвното ви ще се качва или пада, гравитацията ще се пребори с бюстовете на момичетата, косите на момчетата ще оредяват, ставите ви ще предсказват превалявания, зъбите на всички ви ще се разклатят(преди да опадат съвсем), всеки 4-ти от вас ще има някаква нужда от добър психиатър, а, ако пък сте късметлии и всичко това не се отнася до вас – все пак повече от 50% ще сте недоволни от състоянието на демокрацията в страната.

Това сочи стастистиката. Но кой от нас иска да бъде заключен в тези безрадостни цифри?

Имам въпрос. Кой от вас имаше наскоро рожден ден? Отворихте ли всички подаръци? Да? Някой от вас оставял ли е някога подарък за рожденния си ден неразопакован? Никой? И аз така мислех.

Скъпи дипломанти – разберете кое е това едно нещо, което ви носи удовлетворение и радост. Защото именно то е подаръкът ви от Вселената(и/или Бог) за вашия рождения ден. И няма причина да оставяме този най-ценнен дар неотворен.

Знаете ли, имаше период в живота ми, в който аз отказвах да отворя този дар. Знаех, че го има, че е там. И не посягах към него. Не вярвах в него. Бях зает да оцелявам – първо тук, в България, после там, в Америка.

Защо? Защото, бях забравил кой съм.

Разбира се, озовах се в дупка, изкопана от самия мен – без перспектива, без радост.

От тази дупка успях да изляза само, когато се завърнах към това, което бях изоставил – писането. Не стана изведнъж. Започна с писмо, есе, кратка пиеса, блог, статия… И продължи по пътя, който бях зарязал, пътя, който върна надеждата и радостта в живота ми. Ето какво научих: няма нищо по-важно от радостта. Ако нещо ти дава не-радост, то, най-вероятно не е добро за теб.  Зарежи го.

А ако сега, тук сред вас можех да видя своята по-млада версия, бих й казал няколко неща. Неща, които съм научил в движение:

-Живей просто.

-Говори истината. Използвай думи, които разбираш.

-Работи с хора, които вярват в това, което правиш. И не губи време да се доказваш пред онези, които от самото начало се съмняват в теб.

-Ходи на фитнес. 50 лицеви опори понякога зареждат ума повече от 50 страници съвременна проза.

-Пиши всеки ден. Когато подреждаш мислите си в думи, ключовата дума е “подреждаш”.

-Винаги отговаряй на имейли.

-Не забравяй приятелите си, само защото са ти най-близки и могат да те разберат.

-Повечето неща, можеш да приемаш най-малко по два начина – с усмивка или без усмивка. Избери първия. Резултатите ще те учудят.

-Чети всяка вечер, преди лягане.

-Не бъди тотално отдаден на друг човек – ще нараниш и двама ви.

-Исус проповядва: “Искайте и ще ви се даде. Чукайте и ще ви се отвори”. Аз ще добавя: “Давай и ще ти се даде. Отвори се и ще ти се отвори.”

-Пий много вода. Литри.

-Цинизмът не води доникъде. Забрани го у себе си.

-Благодари предварително за всичко, което идва в живота ти.

-Не бягай от дебат, но не спори дълго.

-Помни, че един ден, рано или късно, по една или друга причина – ти ще омацаш сериозно кълките. Бъди готов.

-Търси и прави това, което те кара да се чувстваш жив. Светът и без теб е пълен със зомби.

-Съмнявай се в народните мъдрости. “По-умният винаги отстъпва?”  Така ли е? Опитай друго: бъди по-умният и по-силния.

-Доверявай се.

-Не бъди това, което се очаква от теб. Бъди това, което очакваш от другите.

-Работи това, което обичаш, дори без пари. Доброволствай.

-Възпитавай у себе си добър вкус. Важно е как изглеждаш.

-Където и да живееш, търси свободата. И най-демократичната страна няма да те направи свободен, тъй както и  най-скъпата готварска книга няма да те нахрани.

-Помни, че единственото, което имаш е време. Твоето време. Цени го. Марк Аврелий пише “…всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.”

Накрая ще преразкажа една история от индийския фолклор, която съм научил от чудесния Джоузеф Кембъл.

Една изнемощала от глад и много бременна тигрица попаднала на стадо диви кози. Дълго ги дебнела от висока скала, накрая полетяла в скок към тях, но те се разбягали. Падайки, смъртно ранена, тя родила тигърчето и издъхнала. Козите се  завърнали и тъй като били милостиви, взели със себе си новороденото и го огледали – то играело с козлетата, пасло трева и листа и пораснало като един недохранен и леко депресиран юноша.

Един ден обаче стадото било нападнато от тигър. Козите се разбягали, но нашият млад приятел останал неподвижен пред внезапно появилият се звяр. Големият тигър приближил, подушил, побутнал с муцуна младия… “Ти живееш тук с тези кози?” изръмжал той. “Да-а-а-а-а-а-а” – изблеял младият тигър. Старият тигър се ужасил, а младият свел очи и свенливо започнал да пасе.

Възмутен, големия тигър го подкарал през гората и го завел до малко езеро. И двамата се навели над бистрата вода.

“Погледни.” – казал старият звяр. “Твоето лице е също като моето. Ти не си коза. Ти си като мен.” След което го завел в леговището си, където го чакали останките от убита газела. “Яж”, казал той и му побутнал парче кърваво месо.

“Но аз ям само трева и листа.” отговорил младия. “Я стига глупости.” казал стария и натикал месото в устата му. Младият тигър неохотно захапал месото, предъвкал няколко пъти, преглътнал. И това месо му се сторило далеч по вкусно от тревата, която никога, ама никога не утолявала неговия апетит.

След като се нахранил обилно, той се протегнал и надал силен тигърски рев. Старият се усмихнал: “Ето. Това е. Сега върви в гората и яж храна за тигри.

Скъпи приятели, има толкова неща, които бих искал да ви кажа. Но нека останем с това: вземете дипломите си и вървете в света. И каквито избори да правите, колкото и гладни да сте – не забравяйте кои сте – яжте само храна за тигри.

На добър час!

Книгите на Карабашлиев тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …