Начало / Читатели / „Без милост” от Иван Голев (ревю)

„Без милост” от Иван Голев (ревю)

Борислав ГЪРДЕВ

Заглавието на новия роман на Иван Голев определено подвежда.
Очаквано всеки би сметнал, че ще чете криминале или някаква засукана екшън история, а се оказва ,че се сблъсква с психологическа драма, разиграваща се през 2006 – 2007 г. в София.
Романът се чете с интерес, предизвиква сериозни въпроси за размисъл, но ми се струва, че се е нуждаел от още една сериозна редакторска намеса, която Мирослава Бенковска  не е предприела неизвестно защо.
Лично на мен трите авторски отстъпления ми идват в повече, многословните обяснения на Голев не обслужват нито сюжета, нито образната система, а още от втората страница става ясно, че описаната история е житейски достоверна със съответните прототипи, които авторът  добре познава.
Ценното в неговия роман е, че прозаикът е от малкото днешни творци, които не се срамуват да поставят пръст в раната и директно да разкрият един от недъзите на прехода ни – социалното разслоение, което особено осезаемо се чувства в столицата, противопоставянето на живеещите в крайните квартали с привилегированите от широкия градски център, което неминуемо влияе и на манталитета, и на поведението на всеки от героите.
Като се замисля като че ли само Здравка Евтимова досега е обръщала внимание на това печално явление.
Всъщност разказаната история е и типична за нашата действителност, но същевременно е и с неочакван край.
Тя завършва без хепи енд.
Хора, които наистина са се обичали и са желаели да свържат живота си, се оказват разделени най – вече защото са на различни социални полюси.
Доцент Драгомир Методиев има вила, магазини, от които получава солидни наеми, престижна длъжност в Спортната академия и интензивен интимен живот, в който успоредно с омръзналата съпруга Соня, присъстват и други жени за мимолетно удоволствие и разнообразие.
Една от последните е Росица, дребен чиновник и проститутка по принуда, в която Драго се влюбва и й подава ръка да заживеят заедно, измъквайки я от тинята.
Ще кажете – Каква благородна постъпка, какъв джентълмен, колко такива останаха у нас като него!
Така е, но и не съвсем.
Драго иска дете от своята голяма любов, но същевременно желае да я притежава като своя собственост.
Държи да я манипулира, да му се подчинява безпрекословно, да не работи, а само да домакинства и да бъде използвана като домашен прислужник и любимец.
Неизбежно ще настъпи и разривът.
Росица двукратно ще го напусне, докато двамата окончателно  се разделят.
Тя предпочита свободата си, запазване на личното достойнство и своята свобода пред обезличаването и превръщането си в полезна вещ .
Тя  изпълнява неговата амбиция да му роди дете, но логично и с типично женски хитрости го  запазва за себе си, знаейки много добре, че дъщеричката й няма да е щастлива във вилата в Драгалевци, а в домашния уют на порутената къщурка в квартал „Надежда”.
Така стигаме до основните достойнства на романа.
Той е стегнат и обозрим като обем и проблематика, с прецизно обрисувани персонажи, с актуални проблеми.
Голямото постижение са женските образи – одухотворената и недолюбвана Соня и най – вече аутсайдерката Росица – скромна, смачкана от живота, но запазила своето достойнство.
Финалната й среща в метрото с автора на повествованието е наистина непосредствено и блестящо поднесена, напомняща края на „Лолита” на Набоков.
Това е заслужен комплимент за Голев и нагледно доказателство за възможностите му като прозаик, които той демонстрира уверено и непосредствено в романа си „Без милост”.

„Без милост” тук

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …