Лира Литературно-рекламна Агенция
Проф. Никола Георгиев, университетски преподавател по теория на литературата и всепризнат литературен критик, структуралист и културолог, говори пред БНР за боядисания в розово паметник на съветската армия по повод на годишнината от нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага през август 1968 г. Eто част от изказването му, цитирано от БГНЕС:
“Събитията се опознават и осмислят чрез приликите и разликите между тях. Преди 60 години в София имаше голяма красива градина, наречена „глупаво“ Борисова. Комунистическият режим я преименува и направи парк на свободата.
Влюбените двойки, които често го посещаваха, малко насмешливо осмисляха това име. Така се чувстваха. На входа на този парк на свободата се ширеше нависоко и нашироко една калпава, гипсова статуя, грозна и заплашителна на Сталин. С нея се случи нещо, за което можем да намерим прилики и разлики с това, което се случи преди броени дни близо до парка на свободата. През 1952 г. 19-годишният Георги Константинов, бъдещ анархист, с един свой съмишленик подлагат под краката на грозната статуя на Сталин бомба. И двамата били неопитни в бомбаджилъка и тогава с насмешка се казваше – едната обувка на Сталин повредена била. Милицията залавя Георги Константинов, присъда получава от 20 г. затвор, от които 4 в самотна килия, останалите около 6 години в по-обикновено затворническо положение (по тези причини Константинов не беше одобрен от Народното събрание за член на Комисията по досиетата 2007 г., предложен от СДС – бел. ред.).
Това е едното посегателство. Бомба успешна или не, е друг въпрос, но е взрив. Но тук не е въпросът в мъченическата биография на Георги Константинов. Близо до това посегателство, се случи нещо друго през тази година. Част от паметника беше поръсен, залят с розова течност. Няма бомба. Цветовете имат свои странични значения. Розовото идва от розата и розовото носи ореол на някаква нежност, красота, светлина. Имаме израз: той гледа на света с розови очила. Не бомба, а възможно най-нежният цвят. Има и надпис, който е на чешки – България се извинява или моли за извинение, в превод. Великолепно хрумване, че този надпис и това българско извинение е направено на паметника на армията, която поведе нахлуването в Чехословакия през 1968 г. Ние има за какво да се оправдаваме, защото пратихме войски, има за какво да се чувстваме виновни.
Много неясно е каква българска част е била пратена. Носеха слухове, че това са гранични полкове от турската граница, в които дисциплина и държание биха се различавали много от един софийски полк. Те са пратени. Северната ни съседка – диктаторска Румъния – не изпрати. Диктаторът Чаушеску не прати нито един румънски войник. Българското правителство изпрати и трябва да се извиним.
Много е сложен и объркан въпросът дали съветската армия е спасила Европа и Азия донякъде от хитлеризма, дали е наложила режим, който не е тъждествен с хитлеризма, но носи много общи неща. Това раздвоение измъчва хората и ги дели ясно – паметникът трябва да се събори, паметникът трябва да се съхранява като светиня, а се кръстосват различни ценности. Разумните хора не застават на ничия страна. Но имам дребно възражение срещу този паметник, по-грозен паметник, по-нахален, по-нагъл, по-груб, аз не съм виждал. Трябва да се махне, но да се запази, да се помни.”
Фото: БНТ;bg.wikipedia.org
Книги от Никола Георгиев тук
