Пламен Тодоров: В „Да откраднеш тайната на хляба” четящият човек се потапя във важни и съкровени истини

В две поредни вечери книгата „Да откраднеш тайната на хляба” и нейният автор Валерия Андреева бяха представени в Бургас – в книжарница „Хеликон” на 16 август и предната вечер, на 15 август, в зала „Георги Баев” на Културен център „Морско казино”. Цветята и хубавите думите, които прозвучаха за книгата и автора, поздравите и пожеланията, са елементите, които превърнаха двете представяния в празник.
В книжарница „Хеликон” раздадените автографи изразиха симпатиите на Валерия Андреева към читателите, приятели и почитатели поднесоха цветя, експертът от областна управа Бургас Димитър Христов поздрави автора, Пламен Тодоров прочете своя отзив за книгата.

„Истинско удоволствие беше да се запозная с книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба”. Това са чудесни разкази, които се четат на един дъх. Прекрасни къси разкази и кратки писма, които минават през сърцето и душата на читателя като катарзис. Аз лично имах нужда от такова четиво. След всичкия мътен поток, който ни залива отвсякъде, разказите на Валерия Андреева идват като пречистване, като чист кристален душ за мисълта след кална баня.
На пръв поглед това са обикновени житейски истории, които се случват всеки ден на всеки от нас – случайна среща, разговор с непознат, нещо видяно през незатворена врата, или незатъмнен прозорец, причудливи случвания в потока на ежедневието, вглеждането в собствената житейска съдба… Такива са разказите „Среща”, „Как той срещна Ада”, „Да откраднеш тайната на хляба” (дал и заглавието на книгата), „Моят АХ се отчая от мен”, „Кой съм аз”, „Разкажи моята история”, „Да си тръгнеш” и др.
Ясно е, че заглавието носи определена смислова закодираност и да откраднеш тайната на хляба съвсем не е ръководство за хлебари и пекари. Тайната на хубавия хляб е някъде другаде. Писателят Валерия Андреева търси дълбокия смисъл на тези, наглед простички, дребни неща. Провокира у читателя философски размисли за любовта, за щастието, за смисъла на живота въобще. И прави това не грубо, натрапчиво, а с усета на тънък познавач на човешките чувства, вълнения, преживявания и размисли.
В повествуването присъстват прекрасни кратки лирични отклонения, сполучливи метафори и сравнения, колоритни природни картини, описани с четката на умел художник до последната багра на последния есенен лист. За езика и изразните средства на Валерия Андреева няма да се спирам, защото това прекрасно е направено в публикуваните рецензии от Ваня Борисова, професор д-р Лъчезар Георгиев и Димитър Бечев.
Спирам се на нещо, което прави огромно впечатление и буди интерес – в голяма част от разказите повествованието се води от първо лице единствено число. В тях писателят не изгражда образите си отстрани като наблюдател. Главният герой води разказа, участва пряко в ситуациите и в случките, и с това въздействието е още по-голямо и завладяващо. И още нещо – не само се води от първо лице единствено число, но и често от мъжки род. Точно при тези няколко разказа, ако не прочетеш на корицата името на писателя, оставаш с впечатлението, че авторът е мъж. Признавам, че това впечатлява. А като цяло, от първата до последната дума, в книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба” четящият човек се потапя във важни и съкровени истини, които могат да го правят по-щастлив и по-вярно вгледан в собствения си живот, които придават вкус на оня хляб, за който душите ни винаги жадуват.”

„Да откраднеш тайната на хляба” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔