Начало / Автори / Елиас Канети: Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна

Елиас Канети: Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна

Да днешния ден, 25 юли, е роден Елиас Канети – австрийски писател и драматург, носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. за спомените си „Спасеният език“.“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“, пише в книгата си  роденият в Русе писател.

Канети получава  и „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), както и наградите „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия.

Значимите му творби са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Книгите му са предени на повече от 25 езика.

Канети умира в Цюрих през 1994 г на 89 години. В родния му Русе от 2005 г. се дава националната литературна награда „Елиас Канети“.

Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.

В процеса на писане има нещо безкрайно.

В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.

Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.

Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.

Всеки език има свое мълчание.

Всичко, което може да се яде, става обект на властта.

Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.

Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.

Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници.

Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.

Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.

Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.

Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени.

Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.

Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.

Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.

Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.

Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.

Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.

Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.

Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?

Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.

Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!

Книги от Канети на български тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …