Начало / Критика / Трябва ли да отпаднат стихотворения на Ботев от учебната програма?

Трябва ли да отпаднат стихотворения на Ботев от учебната програма?

БНР даде думата на двама преподаватели по българска литература във водещи български ВУЗ-ове по темата трябва ли да отпаднат стихотворения на Христо Ботев от учебната програма в средните училища – професорите Цветан Ракьовски и Милена Кирова.

Първото мнение е на един от авторите на предложението някои от стихотворенията на Ботев и други произведение на наши и чужди класици да отпаднат от учебната програма в училище – проф. Ракьовски. Той е преподавател и ръководител катедра „Литература“ във филологическия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски”. Ето какво казва той:

Основното, което ни водеше, беше необходимостта от промени. Говоря от свое име и не ангажирам никого от екипа в групата ни. Причините се коренят в половинвековния срок, в който група автори от българската литературна история с наистина емблематични творби като че ли пожизнено и ежегодно влизаха в учебните програми. Те създаваха един монолитен блок от текстове, които приемахме като цяло. Ако обаче някой се опитваше да размърда този блок, веднага беше подлаган на критика, отрицателни емоции и пр. Сега се случи същото.

Литературно-историческият подход, на който беше основано българското обучение по литература (в училищата и университета), вече е „кауза пердута“. Литературната история е наука, но литературно-историческият подход е за изучаване. Когато идва в дисциплина, той вече е невъзможен в 2013 година. Това е мое мнение, а и на колегите, с които работихме по проекта. Доводът, че сме в криза и трябва да подхождаме внимателно не приемам. Литературата и изкуството не може да спасява държавата от кризи. Кризите идват и си отиват, но изкуството си остава въпреки тях. Обучението не бива да свързваме с кризите.

Всеки художествен текст има едно потенциално число значения и смисли и колко и кои ще бъдат – зависи от ситуацията. Идеята на групата ни, направила тези нови учебни програми, беше да се разчупи литературната история и да се проблематизира обучението, тоест някои творби да бъдат вкарани в някакви проблемни кръгове. Тогава ученикът би могъл да се обучава и културологически на литература. Споменатите спорни писатели не са отпаднали, те вече просто са извън контекста на проблемните ядра. Когато стихотворението “Майце си” на Христо Ботев не може да влезе в тези формирани от нас проблемни ядра, нормално е да остане за второ ниво. Там се учи специализирано, изучават се определени творби и автори по-задълбочено.

Малко по-различно мнение застъпва проф. Милена Кирова – преподавател по литература в СУ “Св. Климент Охридски”:

Като начало ще уточня, че не учителите са виновни за случилото се. Подходът на учителите не може да бъде самостоятелен. Той е функция на стратегията, зададена от Министерството на просветата. Очевидно е, че съществуват проблеми с образованието в средните училища и те са свързани с все по-увеличаващата се неадекватност на стария тип образование. Това налага необходимостта от неговата промяна.

Бедата обаче в новото предложение за реформа е, че не виждам нито стратегия, нито разбиране как трябва да бъде направена тази трансформация. Всъщност новата програма никога не беше представена ясно в публичното пространство, никога не беше дебатирана в интерес на доизграждането й. Настина съществува екип, но той е от индивидуално представени професионално доказали се учени, но на практика те така и не потърсиха институционална експертиза. Тук става въпрос за сериозни институции, които отговорно могат да застанат зад визията за някаква реформа.

Ние коментираме в обществото разместването на някои много уважавани от всички българи автори, но де факто изобщо не познаваме какъв е цялостният проект за преобразувание, който стои зад тях. Не знаем какви са целите на този проект, какво по-точно иска да промени? Дефинирани основни позиции така и не сме чули. Ще кажа, че разместването на автори самоцелно не води до никаква промяна в образованието. Остават си старите и очевидно остарели принципи на обучение.

С други думи, не може със стари подходи да правиш ново образование. Необходима е радикална, осмислена, институционално защитена и отговорна промяна. При това е добре да тръгваме от общото към частното, а не от разместванията към възможността някога евентуално да изкристализира някаква нова стратегия. Първо е нужна стратегията, а след това да се мисли дали и кои автори и творби трябва да бъдат извадени от програмите.

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …