Начало / Критика / Защо пак се премълчава името на архитекта на Рилския манастир?

Защо пак се премълчава името на архитекта на Рилския манастир?

автор: Александър Обретенов

Отворено писмо до проф. Божидар Димитров

 

Г-н проф. Б. Димитров, пиша Ви по повод статията от поредицата “Забравените храмове” – “3000 майстори вдигат след пожар Рилския манастир” във вестник Стандарт, бр. 6593 от 27 май 2011 г. Аз се прекланям пред задълбочените Ви знания в областта на историята и уроците по родолюбие, на които ни учите от телевизионния екран!

И в същото време недоумявам как е възможно в такава статия дори да не споменете името на първия български архитектон – Алекси Рилец, дал съвременния облик на Рилския манастир чрез проектиране и ръководене строежа на трите крила – Източното със Самоковската порта, Северното с магерницата и Западното с Дупнишката порта. За това свидетелстват трите каменни надписа, поставени на трите крила от неговите съвременници през периода 1816 – 1819 г. Той е бил удостоен с това звание с участието си в изграждането на Атонските манастири – Хилендарския и Зографския, още преди започване на грандиозния строеж на Рилския манастир. За това свидетелства първата паметна плоча, поставена на 1 май 1816 г., означаваща началото на строежа и подписана “Архитектон Алекси”.

Недоумявам как е възможно да си помислите, че този грандиозен строеж, наподобяващ отвън на крепостна стена, може да рухне през 1833 г. до основи от пожар на дървената част! Вярно е, че има поставени метални обръчи на мраморните колони пред магерницата, но това е поради напукване на колоните от високата температура от горящите срутени дъски и греди около тях от по-горните етажи, а не от сриването на каменната конструкция. Спомнете си например, че Партийният дом не рухна през 2000 г. след големия пожар, предизвикан от тъй наречените “демократи”.

Фактът, че след реставрацията на дървената конструкция не е изписано името на друг майстор, освен на Кръстю Дебърли, който е сътворил красивия кьошк над стълбището на Северното крило, говори, че съвременниците на архитектон Алекси Рилец са избрали именно него за реставрацията.

Аз не съм нито историк, нито архитект, нито архимандрит, а само потомък на архитектон Алекси Рилец. Затова Ви препоръчвам да прочетете (ако вече не сте ги прочели):
– Стойков, проф. арх.. Георги, “Майстор Алекси и майстор Кольо Фичето”, София, 1976
– Стефанов, архим. доц. д-р Павел „История на Рилския манастир”, Интернет – pravoslavie.bg 16.02.09
– Обретенов, Ал., “Кой печели и кой губи от забравата на истинския майстор на Рилския манастир?”, Интернет – lira.bg, 2011

При една моя презентация на статия в списание “Исторически алманах” пред около 100 историци ме учуди фактът, че те не бяха чували за Алекси Рилец. А ако посетите Съюза на архитектите в България, ще видите, че от стените на сградата са махнати всички портрети на бележити архитекти и е оставен само портретът на техния патриарх – Алекси Рилец.

Подарявам Ви и книгата “Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете”, която през 2004 г. беше поставена на централния вход на Националния исторически музей, защото обявихте родословието на Алекси Рилец за “Родословие на месеца.” Сега книгата се намира в хранилището на музея – на български и английски език, за да могат (евентуално) да я прочетат повече хора.

София, 28.05.2011

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …