Начало / България / „Акулата” (Разказът на Лев Толстой, който преразказаха седмокласниците)

„Акулата” (Разказът на Лев Толстой, който преразказаха седмокласниците)

Дидактическата задача, която имаха днес седмокласниците, беше да преразкажат разказа „Акулата” от класика Лев Толстой, но от името на артилериста .

 

 

 

„АКУЛАТА”

Лев ТОЛСТОЙ

Нашият кораб стоеше на котва край африканския бряг. Денят беше прекрасен, от морето духаше прохладен вятър, но привечер времето се промени: стана задушно и сякаш от запалена пещ към нас се носеше горещият вятър от Сахарската пустиня.
Пред залез слънце капитанът излезе на палубата и извика: „Къпете се!“ и за една минута матросите наскачаха във водата, спуснаха в нея едно корабно платно, привързаха го и в платното направиха къпалня.
На кораба с нас имаше две момчета. Момчетата първи скочиха във водата, но в платното им беше тясно и те намислиха да плуват в надпревара сред открито море.
Двете момчета като гущери се протягаха във водата и с всички сили заплуваха към мястото, където беше бъчвичката над котвата.
Едното от момчетата отначало изпревари своя другар, но сетне почна да изостава. Бащата на момчето, стар артилерист, стоеше на палубата и се наслаждаваше на синчето си. Когато синът почна да изостава, бащата извика:
— Не се предавай! Понапъни се!
Изведнъж някой извика от палубата: „Акула!“ и всички видяхме във водата гърба на морското чудовище.
Акулата плуваше право към момчетата.
— Назад! Назад! Върнете се! Акула! — закрещя артилеристът.
Но децата не го чуваха, продължаваха да плуват, смееха се и викаха още по-весело и по-силно от преди.
Артилеристът, бледен като платно, гледаше децата, без да се помръдне.
Матросите спуснаха лодка, хвърлиха се в нея и като огъваха веслата, се понесоха с всички сили към момчетата, но бяха още далеч от тях, докато акулата беше наближила на двадесет крачки.
Момчетата отначало не чуваха какво им викаха и не виждаха акулата, но сетне едното от тях се огледа и ние всички чухме пронизващ писък, а момчетата заплуваха в различни страни.
Този писък сякаш събуди артилериста. Той се откъсна от мястото си и втурна към оръдието. Обърна дулото, прилегна към оръдието, прицели се и хвана фитила.
Ние всички, колкото бяхме на кораба, примряхме от страх и чакахме какво ще стане.
Чу се гръм и видяхме, че артилеристът падна до оръдието и закри лицето си с ръце. Какво стана с акулата и момчетата не видяхме, защото за минута димът забули очите ни.
Но когато димът се разнесе над водата, от всички страни се чу отначало тих ропот, сетне този ропот се засили и най-сетне от всички страни се разнесе силен радостен вик.
Старият артилерист откри лицето си, стана и погледна към морето.
Върху вълните се люлееше жълтият корем на мъртвата акула. За няколко минути лодката доплава до момчетата и ги докара на кораба.

Превод от руски: Ангел Каралийчев, 1952

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …

11 Коментари

  1. Да точно това беше-дано да съм се справила!

  2. Колко лесен изглежда, а колко труден беше в действителност…..

  3. Десислава

    Пожелавам ви всичко най- хубаво, най- високите резултати и най- вече оптимизъм. Аз съм 8 клас в момента и ви уверявам, че в която и гимназия да попаднете най- важното е да бъдете доволни от себе си. Знайте че сте дали всичко от себе си и че ще успеете. Не се предавайте. Бъдете силни! Нека целият късмет на света да бъде с вас!

  4. leleleee…sgreshila sam dumata paluba … 😀

  5. dano da sum se spravila inache losho :X

  6. Това ли е трансформиращия преразказ ?

  7. Подробно ли е преразказан

  8. Това Майнкрафт ли е?!?!!?