„За музикалното изкуство (Есета и лекции)“ от Петър Щабеков ( откъс)

17.05.2013 Любопитно

Кратки уводни думи от съставителя

През 2005 година се навършиха 90 години от рождението на Петър Щабеков — личност, неразривно свързана с българския музикален живот през втората половина на ХХ век. По този повод излезе първото издание на книгата с негови есета, лекции и отзиви за музикалния живот в България, озаглавена «Петър Щабеков — за музикалното изкуство».

В рамките на няколко години книгата бе почти изчерпана. Тя беше предоставена като дарение на библиотеки, музикални институции, а всеки две години е част от специалната парична награда на името на Щабеков в рамките на Националния конкурс за ученици акомпанятори в Плевен.
Така естествено се роди идеята за ново, второ издание на тази книга, което запазва в основни линии всичко, което се хареса на читателите в първото издание и, с малки изменения, ще доближи читателите до една всестранно развита, енциклопедична личност, която ни прави горди да се наречем българи, като част от цивилизования европейски свят.

По-възрастното поколение м узиканти и л юбители на музиката помнят Петър Щабеков като еталон за пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на 25 години камерно вокално-клавирно дуо Барева—Щабеков, изнесло стотици концерти в България и в чужбина и пропагандирало активно музиката за глас и пиано.

Освен активно концертиращ пианист, Петър Щабеков беше музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио. Той пише редица отзиви за концертния живот още от края на 40 те години на ХХ век. Особено активно работи в тази област в началото на 80‑те години. Петър Щабеков е неизменен сътрудник на вестник «Музикален живот» по това време, и почти няма брой, в който неговото име да не се откроява като автор със свой оригинален стил, дълбоко познаване на изпълнявания репертоар и — което е особено показателно — винаги с позитивно отношение към рецензирания изпълнител, без обаче да са спестени критични бележки, ако се налага.

* * *
В настоящата книга сме се опитали да съберем най ценното от публицистичната дейност на Петър Щабеков.
Тя обхваща един дълъг период — от началото на 60‑те години до неговата смърт през януари 1984 година. Една част от материалите са есета за бележити композитори. На образованата публика много от фактите са известни, но нашата цел беше да покажем начина, по който те са написани — брилянтен стил и артистичен почерк, който прави от тях увлекателно четиво.
В друг раздел са събрани анотации към програмите на Софийската опера, главно премиери на известни опери. На мнозина от тях Щабеков е и преводач. И тук, наред със сериозния музиковедчески анализ, съвсем целенасочено сме оставили и преразказа на съдържанието на оперите. Те свидетелстват за високата обща култура и интересното перо на автора, който като че ли сам участва в развитието на действието.
Основният раздел, интересен за музиковедите, е този, в който са събрани лекциите на Петър Щабеков за песенната лирика на видни композитори, плод на неговата огромна изпълнителска дейност. «Песенната лирика на Бетовен» и «Песенната лирика на Любомир Пипков» са първите за времето си оригинални разработки и са съществен принос в тази неособено популярна област. В същата глава има музиковедски анализ на няколко гениални клавирни съчинения на Роберт Шуман, който е любим композитор на Петър Щабеков.
Последният раздел е особено ценен за съвременното поколение български музиканти. В него са включени отзиви за концертите на видни български изпълнители от близкото минало. За съжаление, обаче, младите български музиканти слабо познават или изобщо не познават концертната дейност на Донка Куртева, Тамара Янкова, Люба Енчева и други. Чрез перото на Петър Щабеков, тези големи артисти оживяват на концертния подиум и доказват своето място в развитието на българската музикална култура.
Наред с тях, читателят се запознава и с първото издание на Пловдивския камерен фестивал, с VІІ‑я национален конкурс «Светослав Обретенов», с българското участие на Братиславския есенен музикален фестивал и др.
* * *
Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки момент от своето съществуване, Петър Щабеков остави трайна диря в българската музика.
Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той беше търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински оценяваха неговата ерудираност и култура.
В деня на неговата смърт подготвената лекция за зимния Пловдивски фестивал остана на пишещата машина. До последния си дъх той остана верен на музикалното изкуство, на което бе посветил целия си съзнателен живот.

––––––––

Кратки биографични
и творчески данни за автора
на книгата — Петър Щабеков

Петър Щабеков е роден в София. Още от 5‑годишна възраст започва да учи пиано при известната клавирна педагожка от онова време Елена Янкова-Колтоновска, сестра на Тамара Янкова.
Още като ученик в гимназията има разностранни интереси и висока обща култура, което му позволява да подготвя изоставащи в учението ученици от по долните класове и да осигурява издръжката на цялото семейство.
След задършване на средното си образование учи химия в Берлин, където продължава да изучава пиано и музикално‑теоретични дисциплини като частен ученик.
По време на престоя си в Германия посещава редица културни изяви като концерти на Емил Зауер, Фуртвенглер, както и спектакли на Deutsche Oper.
След завръщането си в България, поради несигурното положение на професионалния музикант, работи като химик в представителството на немския концерн «Пеликан» (Pelikan).
През този период Щабеков контактува с изтъкнати български музиканти, като е личен приятел на Димитър Ненов и Христо Обрешков.
През 1948 г. той издържа успешно нелекия конкурс за корепетитор в Софийската опера, което коренно преобръща по‑нататъшната му съдба. В продължение на 20 години той работи в този наш най‑представителен оперен театър. Личният му репертоар обхваща 47 опери. Участва активно в българския концертен живот като пианист акомпанятор. В рамките на тази си дейност, той е партньор на изтъкнатите по онова време певци Михаил Попов, Женя Стефанова, Райна Михайлова и др.
През 1953 г. Петър Щабеков основава с голямата българска певица Лиляна Барева първото по рода си в България постоянно вокално клавирно дуо за стилна песенна лирика, което в продължение на 25 години концертира активно както в България, така и в много европейски страни.
Репертоарът на дуото обхваща около 400 художествени песни от световната Класика и Романтика, както и от всички български композитори. Някои от тях, като Марин Големинов и Димитър Сагаев, създават специално за двамата артисти произведения за глас и пиано. Чрез програмите си зад граница, Лиляна Барева и Петър Щабеков пропагандират неизменно и на първо място българската художествена песен.
През 1967 година големият акомпаняторски опит на Щабеков намира признание от Любомир Пипков, който го кани за корепетитор, а по‑късно, като ръководител на самостоятелен клас по камерно пеене в Българската държавна консерватория (днес: Държавна музикална академия). Малко по‑късно, съвместно с известната наша пианистка Савка Попова, Щабеков организира редовен клас по клавирен съпровод за студентите пианисти — факт, непознат дотогава в учебната програма на Държавната музикална академия.
Наред с тази огромна изпълнителска и преподавателска дейност, Петър Щабеков е един от малкото преводачи на опери в България. За нуждите на оперните театри в страната, той превежда около 30 опери от италиански, немски, френски и руски езици, най‑известните от които са «Дон Жуан» и «Бастиен и Бастиена» от Моцарт, «Трубадур» и «Фалстаф» от Верди и др. Преводите му са еталон в трудната професия на професионалния преводач.
В последните години на живота си Щабеков е активен публицист. По‑голямата част от неговите лекции и статии са публикувани в настоящата книга.
Петър Щабеков приключва жизнения си път през януари 1984 година.

Ростислав Йовчев

„За музикалното изкуство (Есета и лекции)“ тук