Начало / Интервюта / Моника Василева, автор на „Дневник на необикновената жена“: Зад обикновеното стои приказното

Моника Василева, автор на „Дневник на необикновената жена“: Зад обикновеното стои приказното

„Дневник на необикновената жена“ е втората книга на Моника Василева. През 2010 г. излезе „Подари си желаното тяло!”. Родена е и живее във Варна. От 10 години работи като терапевт „тяло“ и консултант по хранене и здравословен начин на живот в център за красота. Води и групови курсове – семинари за отслабване и здравословен начин на живот. Притежава дипломи за специалист по спортно хранене, рейки, масаж, шиатцу масаж, за терапевт тяло. Занимава се с медитация, йога, природна медицина, ароматерапия, аюрведа.
––––––––––––––––

Коя е необикновената жена, за която пишете в новата Ви книга „Дневник на необикновената жена“? Защо решихте да я напишете?
–    Според мен всяка една жена е необикновена, независимо дали го осъзнава, или не. Всички жени сме уникални и неповторими, но твърде често забравяме това. „Дневник на необикновената жена” е призив да повярваме в себе си и в своята неповторима красота на личността.
Написах тази книга, защото смятам, че в това динамично и изпълнено със стрес време имаме нужда от повече вдъхновение, от повече усмивки и емоционално презареждане, за да можем да живеем пълноценно.

Съобразили ли сте книгата си със социално-икономическата криза в България?
–    Така смятам. Необикновената жена всъщност е жената, която изплаща ипотеки, бори се с безработицата в България, страхува се за сигурността на децата си… Мисля, че именно сега повече от всякога трябва да търсим допълнителна информация за това как можем да живеем щастливо и пълноценно въпреки социално-иконическата криза. Защото ако чакаме първо да се стабилизира икономическото положение в страната ни и едва след това да живеем добре, току виж животът ни е към края си, а имаме само един живот.

Или съветите Ви са принципни и глобално валидни?
–    Повечето от нещата в книгата са насочени към вътрешните потребности на жената, а те са доста подобни за различните националности.

Жените в България не могат да се оплачат от дискриминация. Например за разлика от Западния свят много жени са на високи позиции – вземете например шефовете в медиите. Как ще обясните това?
–    Аз наистина вярвам, че българката е една изключителна жена. Сред жените в страната ни се забелязва един стремеж към получване на повече, стремеж към растеж и самоусъвършенстване. Може би до известна степен сме принудени да се опитваме с всички сили да постигаме успехи, защото нямаме избор, повечето от нас разчитат предимно на себе си.

Какво точно разбирате под „необикновена жена”? А какво да кажат обикновените жени?
Моето лично мнение е, че няма обикновени жени. Точно това се опитвам да кажа чрез книгата си – че в ежедневното се крие свещеното, че зад обикновеното стои приказното. Независимо от обстоятелствата около нас можем да видим собственото си величие и красота и да се опитаме да живеем според повелите на душата си.

Само младите жени ли визирате в книгата си? А какво да прави една пенсионерка, която няма пари да си купи нова рокля, да не говорим за пътешествие с кораб?
–    Аз самата не съм предприемала пътешествия с кораб никога през живота си, а нови рокли си купувам изключително рядко. Това не означава, че не мога да се възползвам от извора на душевните, емоционални и ежедневни дарове. Най-ценните и истински скъпи за нас неща, както не на едно място подчертавам в книгата, не се купуват с пари. Понякога можеш да се насладиш много повече на една обикновена игра с детето си на детската площадка, отколкото ако си направиш околосветско пътешествие сам и с болка в сърцето.  Можеш да си с маркова рокля и пак да не харесваш това, което е под роклята.

Интелектът играе ли роля в необикновеността според Вас?
–    Да, стига да не говорим просто за висок коефицент на интелигентност, а за умението да си служим правилно с този интелект. Можеш да си интелектуалец, но да не познаваш себе си. Така че интелектът е една от брънките на цялостната личност, но съвсем не е единствената.

Как гледате на факта, че много български жени заприличаха на посредствени фолк певици? Как си обяснявате това?
–    Мисля, че през последните години тази „мода” не е толкова актулна както беше до преди десет години. Нуждата да се „тунинговаме” до крайност за мен означава, че нещо във вътрешния ни свят липсва, че душата ни е прегладняла. По моя преценка това са жени, които искат да бъдат обичани и приемани и смятат, че привлекателната външност е най-прекият път. Грижите за външния вид са нещо прекрасно, стига да са пробудени от любов към себе си, а не от нуждата да запълваме някакви липси във вътрешния си свят.

В книгата Ви всяка глава е посветена на отделен месец. Защо?
–    Когато идеята за книгата се зароди в главата ми и започнах да пиша, всеки месец започна да ми говори със свой глас, със своята символика и видях една синхроничност, една свързаност между месеците на годината, кръговрата на природата и това, което исках да кажа на читателите си. Природата и цикличността на живота като цяло съдържат в себе си велики послания. Всяка глава е посветена на отделен месец, защото всеки месец започна да оживява пред очите ми – падащите есенни листа ми говореха за нашата преходност, пробиващото снега мартенско кокиче ми разказваше приказка за силата, цъфналата орхидея на перваза в кухнята ми шептеше за любов…

От предговора става ясно, че самата Вие сте се променили много, докато сте писали книгата. Какво точно промени у Вас писането?
–    Пишейки, аз изрисувах един нов свят за себе си. Пишейки, аз празнувах написаното. Изживях всяка дума от книгата с цялото си същество. Сега оставам с надеждата, че читателите на „Дневник на необикновената жена” ще усетят цялата любов и страст, които вложих във всяка страница, и ще се вдъхновят сами да напишат своята необикновена история.

Интервюто взе Румен Василев

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

patek

Списък с книги за Черния петък

Сега е времето да се сдобием с хубави неща за минимална цена Спор няма, като …