Лира Литературно-рекламна Агенция
Ками Гарсия е американска авторка на книги за тийнейджъри. Най-известна е с поредицата си „Хроники на чародейците” стартирана в края на 2009 г. Тя включва „Прелестни създания”, „Прелестен мрак” и „Прелестен хаос”. Последната ще бъде в книжарниците от 28 януари.
По първата част предстои да излезе филм, който българските зрители ще могат да видят през февруари. Творчеството на Гарсия е преведено на 37 езика и се разпространява в 48 страни. Рисуването е нейното хоби. Тя е много суеверна и вярва в паранормални явления.
––––––––––––-
Кой е любимият ви персонаж?
– Колебая се между Ама и Ридли. Обичам Ама, защото ми напомня за моята прабаба от Северна Каролина, която живееше с нас, откакто бях на дванайсет. Тя беше невероятна, смела и свадлива, и печеше страхотен лимонов пай. Свързана съм с Ама и защото съм много суеверна. Сменяла съм хотелски стаи, ако в номера им има 13. Никога не стъпвам в гробище и имам специално колие талисман, което нося, когато летя със самолет. Обичам Ридли, защото под дръзките тоалети, саркастични коментари и близалки тя е дълбоко ранима. Въпреки че е чародейка, имам моменти, когато ми се струва по-лесно уязвима от всички останали герои. В същността си тя е момиче, което живее с последствията от избор, който не е успяла да направи. Има ли нещо по-трагично от това?
Сега, когато любимите ви герои „оживяха” на екрана, доволна ли сте от направения за филма кастинг?
– Мисля, че актьорите са ИДЕАЛНИ! Джеръми Айрънс, Виола Дейвис, Ема Томпсън – това е като сбъдната мечта. Актьорите от младежкия екип също са невероятни – Алдън Ерънрайк, Алис Енглърт, Ейми Росъм, Томас Ман… Също толкова впечатляващи, изобщо не отстъпват на носителите на Оскар, с които играят!
Има ли сцени, които чакахте с по-голямо нетърпение да видите на големия екран?
– Толкова са много… Първият път, когато Итън вижда Лена в училище, моментът, когато тя му казва тайната си. Между Алдън и Алис има истинска химия. Нямах търпение да видя и срещата на дисциплинарния комитет, когато Макон се изправи срещу мисис Линкълн. В книгата това е много силна сцена, а във филма имаме сблъсък между Джеръми Айрънс и Ема Томпсън!
Трудно ли беше да се откажете от думите си и да се доверите на сценариста?
– Романът е светът, който ние създадохме, а филмът е интерпретацията на Ричард Лагравенес и продължение на тази вселена. Ричард е изключително талантлив и уважаван сценарист, с точно око за детайлите, вдъхващи живот на историята. Той успя да създаде сценарий, който едновременно е изпълнен с уважение към книгата и я развива.
Стефани Майър бе продуцент на последната част от поредицата „Здрач”. Бихте ли искали да играете по-голяма роля в бъдещите филми по „Хроники на чародейците”?
– Освен автор на романи, аз съм и филмов продуцент и една от задачите ми е да работя с писатели, сценаристи и режисьори, за да поддържам баланса между тях. Екипът, който работи по „Прелестни създания”, за да се появи книгата на големия екран, свърши чудесна работа. Ако те решат, че имат нужда от мен, и поискат да участвам в по-голяма степен в бъдещите филми (ако добрият Господ пожелае и водите на световния потоп не се надигнат!), ще съм много доволна и ще направя всичко, за да не ги разочаровам.
При всяка превръщане на книга във филм се правят промени в сценария. Мислите ли, че феновете на книгата ще приемат промените с разбиране?
– Романът и сценарият са две напълно различни неща и това, което в романа може да е страхотно, невинаги е възможно да се предаде успешно в сценария. Има моменти, които трябва да бъдат отрязани или променени, и всъщност се радвам, че е така. Филмът винаги е интерпретация на книгата. Това е друг начин да се насладите на книга, която вече сте прочели, или да я откриете за себе си, ако още не сте я чели. Всеки читател създава в главата си свой свят; това е съществена част от природата на четеното. Итън в моята глава не е същият като този във вашата, същото важи и за Лена и т.н. Те никога не могат да бъдат еднакви, защото когато хората четат, създават собствени филми в съзнанието си. Филмът, който ще видите, е създаден от въображението на Ричард, докато е четял „Прелестни създания”, и нямам търпение той да го сподели с вас!
Създали сте образа на Макон, като сте имали предвид Джеръми Айрънс. Как се почувствахте, когато разбрахте, че именно той ще го играе?
– Когато пишехме книгата, обсъждахме героите с големи подробности – от начина, по който изглеждаха и говореха, до любимите им храни и най-ужасните им страхове. Но никога не ги сравнявахме с реални хора, с изключение на някои от по-второстепенните герои от смъртния свят като Карлтън Итън (чийто прототип е дядото на Марги) и Сестрите (основани на моите пралели). Когато пишех, историята буквално се разгръщаше в съзнанието ми като на филм, и от самото начало за мен Джеръми Айрънс бе Макон. Станах му голям фен след „Обрат на съдбата” и направо бях обсебена от него след участието му в „Умирай трудно” 3 – страхотен акцент! Затова когато продуцентите ни казаха, че той ще участва като Макон, с Маргарет решихме, че те просто се шегуват с нас. Един ден обядвах на снимачната площадка с Джеръми и първите няколко минути си бях глътнала езика в негово присъствие – толкова бях впечатлена от факта, че наистина е пред мен, от плът и кръв.
Какво изпитахте, когато отидохте на снимачната площадка и видяхте героите си да оживяват пред очите ви?
– Беше сюрреалистично и направо ми секна дъхът. Когато отидох за пръв път, попаднах на сцена, в която Джеръми Айрънс беше в имението „Рейвънуд”, и всичко – от акцента му до начина, по който се движеше из стаята, бе като че ли направо излязло от главата ми. После видях Алис и Алдън на монитора и те бяха Лена и Итън – тези двама души, които познавах като мои най-добри приятели, казваха нещата, които бях слушала да казват милиони пъти в съзнанието ми. Нищо не може да те подготви за това, особено ако Ричард Лагравенес е режисьор. Нюхът на Ричард за детайлите не се ограничава само в подбора на някои от най-уважаваните актьори в индустрията. Той избра най-добрите дизайнери на костюми, сценографи, творчески директори и екип за ефектите. От медальона на Женевиев до книгите по лавиците на Итън, нищо не бе прекалено малко, за да бъде пренебрегнато. Екипът и актьорите създадоха свят от думи и въображение, от пот и нокти, от дълги дни и много стиропор. Но по-важното е, че го постигнаха, като поемаха рискове. И тези рискове се отплатиха, защото ме накараха да повярвам.
Дадохте ли някакви съвети на Алис и Алдън, за да се въплътят по-добре в образите на Итън и Лена?
– Алдън и Алис са невероятно талантливи. Алдън е скромен и съзерцателен по натура, обмисля винаги и думите, и действията си. Алис притежава много благороден и творчески дух и е талантлива музикантка като Лена. Прекарах доста време с тях и бях впечатлена от въпросите им и прозренията, до които бяха стигнали относно героите си. Но бях шокирана, когато камерите се включваха. И двамата ставаха много повече от себе си и от образите, в които се въплъщаваха, и успяваха да създадат впечатляващи сцени по същия начин, както го правеха опитните актьори Виола Дейвис, Ема Томпсън и Джеръми Айрънс.
Кои са най-вълнуващите моменти от филма?
– Сцените между Джеръми Айрънс и дамите Виола Дейвис и Ема Томпсън. Химията между Алдън и Алис, както и искрите между Еми и Томас, играещи Линк и Ридли. Всяко счупено стъпало и виеща се лоза в имението „Рейвънуд”. Невероятните места, на които се снимаше продукцията – спалнята на Итън, чародейската библиотека и всяка стая вътре в „Рейвънуд”. Костюмите по дизайн на Джефри Кърланд са толкова изящни, че трябва да бъдат изложени в музей – или да бъдат прибрани в моя гардероб. Светът, който съществуваше в главата ми толкова дълго, докато талантливите продуценти и режисьор не му вдъхнаха живот. Ужасно се вълнувам за всяко цвете във всяка градина и за всяко копченце на всяка дреха…
Източник: Castergirls.com
Поредицата „Хроники на чародейците” тук
