Начало / Интервюта / Недялко Йорданов: Хората днес са много нещастни

Недялко Йорданов: Хората днес са много нещастни

Поетът Недялко Йорданов навърши 73 години. По този повод програма “Христо Ботев” на БНР направи интервю с него. Ето какво каза авторът на “Младостта си отива”:

Казвали сте, че се чувствате както на 18 години, че човек не се променя. С такива мисли ли посрещате и този рожден ден?
– Да, наистина. Даже в последната ми книга “Без любови” има стих: “Гледам тебе и всичко наоколо със 16-годишни очи”. Човек не се променя. Знам, че ми остава малко време, но се чувствам като че ли все по-млад. Сякаш сега започва животът отново. Аз не вярвам, че животът има край. Все си мисля, че има и друг живот.
Всъщност какво е животът – влизаш през едната врата и излизаш от другата, излизаш в друга стая. Така че продължавам да си играя тениса 3 пъти седмично. Продължавам да пиша любовни стихове. Изживявам си отново младостта с моите две внучета, които са прекрасни, и изобщо не мисля, че има край.

Доколко пожеланията, които получавате, съвпадат с това, което Вие си пожелавате?
– Искам не толкова за себе си, колкото за това, което става наоколо с хората. Много нещастни са хората днес, огромната част от тях. Затова много ми се иска тази година нещата в България да се променят. Да дойдат по-отговорни политици, да помислят не за себе си, за собствената си слава, а за съдбата на обикновените хорица, които мизерстват. Много е страшно положението, на мен ми е много тягостно и мъчно, когато виждам какво е наоколо.

Към тези хора ли водят стиховете Ви или към собствената Ви душа?
Моето призвание е да се опитвам да изразявам общата болка. Макар че може би е илюзорно, че поезията може да промени нещо.
В момента в интернет – едно прекрасно място за споделяне на това, което хората не смеят да кажат публично очи в очи – има няколко сайта, в които общо има към 20 хил. поети. 20 хиляди души в България пишат поезия. Самият факт, че хората изпитват необходимост да пишат, да споделят с другите, е достатъчно красноречив, че поезията променя някак си битието.
Човек може да се откъсне донякъде чрез писането и четенето на поезия от това идиотско ежедневие, което ни заобикаля. Това е лекарство за душата. Поезията е лекарство против болката, против отчаянието. Никога не ми се е случвало да пиша стихотворение от щастие. Винаги тъгата ме е стимулирала да пиша и след това ми е олеквало. Затова мога да кажа на хората:
Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко.

Книги от Недялко Йорданов тук

Прочетете още

anita-jankovic-AowxSxBwv_4-unsplash

Четене преди сън удвоява речника на децата

Книгите са ключови за тях Четящите родители са истинска благословия за най-малките – достатъчно е …

Един коментар

  1. Владимир

    Много хубаво интервю, и като такова мисля, че му липсва разгръщане, това може да се счита само за начало на разговора!
    Успех на поета!