Начало / Читатели / Романът „Войник” на Калин Терзийски (рецензия)

Романът „Войник” на Калин Терзийски (рецензия)

Борислав ГЪРДЕВ

Прочетох внимателно романа „Войник” на Калин Терзийски, рекламиран като едно от събитията на книжния ни пазар през тази година.
Оказа се, че очакванията са едно, а резултатът нещо твърде различно.
Не смятам, че „Войник” е куриозен провал за своя автор.
Напротив – чете се с интерес , дори когато познати сцени, реакции и реплики започват да досаждат, авторът държи под контрол сюжета и на всяка цена иска да е интересен за читателя.
Терзийски е сред рентабилните съвременни български автори.
Той натрупа популярност и авторитет, радва се и на извоюван медиен комфорт.
Логично бе след европейската награда за сборника с разкази „Има ли кой да ви обича” да порасне самочувствието му, както и неговата амбиция да създаде нещо ново, оригинално и специално.
Подобно на редица други свои събратя по перо като Богдан Русев, Радослав Парушев и Стефан Кисьов и той залага на лично преживяното, превръщайки живота си в един несвършващ наратив, като скрупольозно подбира сюжетите и героите си, за да бъде винаги атрактивен и занимателен.
„Войник” не прави изключение от наложения от него модел.
Това е лична ,нарцистична и самовглъбена проза, в която подлага на откровена дисекция своето битие на писател, странстването му из страната ( в случая в Централна и Североизточна България – между Габрово и Варна) с неговите прословути четения, като покрай тази известна и не толкова забавна страна от битието си, той броди непрекъснато в миналото, връща се към войнишките си преживелици, знаейки отлично, че премеждията в последната година от социалистическата казарма са лоста, с който и сюжетът живва ,и интригата става конвертитуема и интересна .
Терзийски обединява два модела във „Войник”, изпробвани и дали отличен резултат в близкото минало.
От една страна това е роман за Пътя, за пътуването  – колкото из страната, толкова и към себе си, чийто безспорен класически ориентир е „По пътя”(1957) на Керуак, а от друга  – войнишката линия – тази спасителна патерица за читателското внимание направо ни вкарва в преживяното и незабравеното от романа на Емил Тонев „Граница”(1993), който и досега  считам за един от безспорните върхове в новата ни проза.
Калин Терзийски се стреми да обхване максимално голяма аудитория, но е повече от ясно, че „Войник” разчита преди всичко на читателите, навършили 40 години, както и на по – възрастните от тях.
Само те имат спомени от прелестите на ДобриДжуровата казарма, мразят сръбския турбофолк,  смятат се за нонконформсти, а някои и за аутсайдери, обичат рока и дълбоко в себе си таят духа на Уудсток и легендарните китарни сола на Джими Хендрикс.
Логично и най – големият приятел на Кайо в романа се казва Джими.
Той е музикант, с разбито семейство, но със запазен романтичен поглед към света.
Джими е изповедникът, моралният коректив и примерът за подражание на Кайо, човекът отговарящ за музикалното оформление на неговите литературни четения, личният му шофьор и душеприказчик в най – трудните мигове от живота му.
Така „Войник” се оказва и роман за мъжката дружба, без да завива към подозрителна хомоконцесия.
Написан с необходимя вкус и писателска култура, романът на Терзийски на моменти губи от очарованието си – тогава, когато съвсем безсмислено става обстоятелствен, многословен, когато разчепква интимното битие на двамата протагонисти и най – вече когато Кайо – алтер егото на писателя Терзийски ни занимава със своите терзания за смисъла на живота и за собствената му съдба.
За щастие Калин Терзийски намира хитроумен изход от ситуацията, в която попада.
Финалният епизод с катастрофата и спасяването на Джими е образец за впечатляващо писателско майсторство.
Така сюжетът на романа получава своя смислово обусловен хепи енд, а самият прозаик намира спасителен брод, по който да завърши книгата си по възможно най – убедителния начин.
Без да претендира за нещо необикновено и изключително, „Войник” е качествен и стойностен роман, с някои неизбежни свои слабост, с който Калин Терзийски демонстрира талант и способности, доказвайки, че от него в бъдеще може да очакваме и други предизвикателства.

„Войник или Упование за обезсърчените“ тук

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …