Начало / Автори / Алфред дьо Мюсе: Чашата ми може и да не е голяма, но аз пия от своята чаша

Алфред дьо Мюсе: Чашата ми може и да не е голяма, но аз пия от своята чаша

На  11 декември 1810 г. е роден Алфред дьо Мюсе – френски поет, драматург, романист, есеист, литературен критик. Родното му място е Париж. Баща му също е автор на няколко романа и пътеписи.

Алфред дьо Мюсе учил е право и медицина в колежа „Анри ІV”, но не завършва. Включва се литературния кръжок „Сенакъл”, доминиран от Виктор Юго. Редактирал е в литературното издание „Ревю де дьо Монд”.

Дебютът му е „Приказки от Испания и Италия” (1829) – поетичен сборник . Първата му пиеса „Пословица” е фиаско.

Успехът му идва със „Спектакъл в едно кресло” (1832) – сборник с пиеси в стихове, включващ „Чашата и устните”, „За какво мечтаят девойките” и недовършената повест  „Намуна”.

Шедьоврите му „Капризите на Мариана”, „Андреа дел Сарто”, „Фантазио”, „С любовта шега не бива” и„Венецианска нощ” са публикувани две години по-късно във втората част на изданието.

През 1836 г. публикува автобиографични роман „Изповедта на едно дете на века”.

Умира през 1857 г. в Париж от усложнения на сифилис. Погребан е „Пер-Лашез”.

 Ето и някои от знаменитите му фрази:

Във всеки забележителен стих на истинския поет се съдържа два-три пъти повече, отколкото е казано – останалото трябва да си го допълни самият читател.

Ако жената иска да откаже, казва „не“. Ако се впуска в обяснения, значи иска да я убедите.

Ако кажеш на жената, че има най-красивите на този свят очи, то тя ще ти обърне внимание, че краката й съвсем не са лоши.

Ако ти вярваш в злото, това означава, че си го извършвал.

Вие сте като бенгалска роза – без шипове и без аромат.

Всички неприятни неща, които най-злият враг може да ви каже в очите, са нищо в сравнение с тези, които най-добрите ви приятели говорят зад гърба ви.

 Жената обича да й пускат прах в очите и колкото повече го пускат, толкова по-силно тя разтваря очите си, за да попадне в тях възможно най-много.

И най-хубавата девойка не може да даде повече от това, което има; и най-преданият приятел не може да премълчи повече от това, което не знае.

Какво общо имаме с названията, формите или догмите на вярата? Всичко, което служи на доброто, е свещено за нас. Как смеем дори да се докосваме до Бога?

Може двадесет години да се колебаеш, преди да направиш някоя стъпка, но когато я направиш, вече не можеш да отстъпиш назад.

 На този свят има момичета, на които добрият им нрав и чисто сърце не им позволяват да имат по два любовника наведнъж.

Неизвестността е най-непоносимото от всички мъчения.

Нито едно чувство не се ражда толкова бързо, както антипатията.

Чашата ми може и да не е голяма, но аз пия от своята чаша.

Прочетете още

9781250178633

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА  ––––––––––– 1. „The Women“ от Кристин Хана (5 седмици в класацията) 2. „The …