Начало / Критика / По-спокойно за българската история и литература!

По-спокойно за българската история и литература!

Скандалът около изследването на КЗД е груб опит за извличане на политически дивиденти. Вместо да потърси решения на проблемите в образованието, властта предпочете да дърпа струните на патриотарската пропаганда.  Така проф. Ивайло Дичев и поетът Румен Леонидов коментират случващото се в България. С тях разговаря Николай Цеков  от dw.de:

„Българите станаха прекалено толерантни към всевъзможни нацистки, болшевишки и откровено расистки лозунги, особено по отношение на ромите. Навсякъде може да видите изрисувани нацистки свастики, а във форумите царуват нетолерантност и човеконенавист. Училището с нищо не помага нещата да се променят. Ето, това е непонятното в полемиката след изводите на доклада за стереотипите и нагласите в учебниците и учебните програми в България. Вместо да се потърси опорна точка за началото и посоките на реформите в училищното образование, властта предпочете да дърпа струните на патриотарската пропаганда с явното намерение да прибере гласове от електората на националистическите партии в предстоящите избори”, твърди културологът Ивайло Дичев.

Кой пише учебниците?

Според него текстовете в учебниците по история и литература не поставят под съмнение изгражданите с години нетолерантни представи към малцинствата и съседите на България. Турците от 19 век се представят като най-големите и кръвожадни злодеи, а Османската империя – като най-голямото зло. „Трябва най-после да намерим начин да говорим спокойно за нашата история и да дадем самочувствие на нашите съграждани от турски произход да се почувстват като част от българската нация и общата ни национална идентичност“, казва проф. Дичев. „Ако разлистите творчеството на Алеко Константинов, ще забележите, че там евреите са наричани „чифути“. Трябва ли да осъдим заради това тези произведения на забвение или просто да обясним на читателите епохата в края на 19-ти и началото на 20-ти век, която се характеризира с почти повсеместни гонения и погроми над евреите? Трябва ли историята на Германия да ни дава вечни поводи да демонизираме германците като фашисти и масови убийци? Можем ли в нашия глобален свят, при нашите многобройни вече срещи с представители на всевъзможни нации, да използваме изтъркани клишета и вкостенени стереотипи за етноси и раси?“, пита риторично Дичев.

Според Ивайло Дичев в никакъв случай не трябва да се забраняват или редактират текстове от произведения на класиците, които могат и да не са съзвучни със съвременните ни представи за етническа, социална, сексуална или политическа толерантност. „Проблемът е в пълнотата на информацията – нека да се цитират и текстове, които досега са били крити заради нечии пристрастия. Заедно с тях учениците трябва да получават и адекватни обяснения за епохата, както и за „особеностите“ на прословутата българска етническа толерантност“, казва културологът.

Поетът Румен Леонидов споделя мнението на Ивайло Дичев. Леонидов смята, че българите се обединяват само когато доловят някаква „заплаха“ за националните им ценности. И според него скандалът около изследването за стереотипите и нагласите в учебниците и учебните програми е най-вече груб опит за извличане на политически дивиденти. „Сегашната истерия много напомня случая „Батак“ преди няколко години, когато изследователи от Германия се опитаха да анализират източниците и хронологията на създаването на една картина, посветена на клането на християни по време на Априлското въстание. Според мен тогава нямаше сериозни основания за скандал, но реакциите спрямо този проект ме смаяха с „конските капаци“ и степента на комплексираност на общественото мнение по въпросите за националната история“, казва поетът.

Какво разбират децата?

Според него големият проблем в обучението по литература е, че децата просто нямат интерес и не четат изучаваните произведения. „Авторите им се поднасят пошло, по скучен и демодиран начин. Преподават се едни и същи неща, без да се търси контекстът и връзката на произведенията с нагласите на съвременните поколения и техния начин на живот“, твърди Леонидов.

Като типичен пример за това той посочва Вазов, чийто архаичен, често неразбираем и дори смехотворен за учениците език, не се съпровожда с адекватни обяснения за епохата и тогавашните обществени настроения. „Вместо това акцентът пада върху възхищението на Вазов от Русия и българо-руската дружба, без да се споменават насочените срещу антибългарската политика на имперска Русия антируски настроения на поета в късното му творчество“, посочва Леонидов. Изучаването на български и литература, според него, е силно затруднено от липсата на христоматии, съставени от творци от ранга на Йордан Радичков или Николай Хайтов. „Учебниците често се пишат от тайно подкрепяни от издателствата непрофесионалисти, които са дежурни победители в непрозрачните министерски конкурси. Битката между издателствата налага чисто меркантилни критерии и клиентелизъм от страна на просветното министерство и директорите на училищата при подбора и разпространението на учебните помагала“, заключава поетът Румен Леонидов.

Автор: Н. Цеков, Редактор: М. Илчева

Препечатано от dw.de

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …