Начало / Интервюта / Ивайло Калфин: Българският език е равноправен език в ЕП и би трябвало да се използва по начина, по който се използват всички останали

Ивайло Калфин: Българският език е равноправен език в ЕП и би трябвало да се използва по начина, по който се използват всички останали

Европейският парламент поиска официалното съдействие на БАН, за да започне да изписва чуждестранните лични имена на кирилица в официалните си текстове на български език. Председателят на парламента Мартин Шулц разпореди на службите на институцията да проверят възможностите за кирилизиране на имената, след като на 24 май българският евродепутат Ивайло Калфин го информира, че в официалните текстове на институцията на български език имената на членовете на парламента, на европейски инициативи, както и други имена се изписват на латиница. Предлагаме ви интервюто, което даде евродепутатът Ивайло Калфин за Българското национално радио.
–––––––––––––-

Може би първо да ни кажете мотивите си за това искане и имената да се изписват на кирилица в официалните текстове на български език. До вас достигнаха оплаквания от български граждани или принципно решихте, че това е своеобразна несправедливост, която трябва да бъде поправена.
–    По-скоро е второто, няма оплаквания, но не е нормално в текстове, които са изписани на български език, имената да се изписват на… собствените имена да се изписват на латиница. Много често, когато се взима едно име от друг език – финландски, естонски, френски и т. н., много често е неразбираемо и непроизносимо за българските граждани, без да знаем по какъв начин се транскрибира. Така че това поставя българския език в неравностойна на практика позиция по отношение на всички останали езици. Впрочем такъв проблем съществува и за текстовете на гръцки.

Дали гръцките евродепутати ще последват примера ви, ще поискат транскрипция на имената и в текстовете на гръцки?
–    Най-вероятно това ще се случи, но по принцип аз поставих въпроса за текстовете на кирилица, свързани с, така, равноправието и на азбуката и съответно на европейските граждани, които я ползват, за да могат да четат нормално текстовете в Европейския парламент, макар че това важи и за текстовете на гръцки.

Бързата реакция на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц подсказва, че е било просто въпрос на това някой да даде знак, че е редно да се направи тази промяна.
–    Може би е така, все пак аз не бих искал, така, да мисля, че много бързо ще се случи, защото, първо, защото Европейският парламент е една така тромава, ефективна но тромава институция, и доста промени ще бъдат наложителни да се направят, включително в софтуера, който се използва, но е важно, че от най-високо равнище е дадена задачата да започне тази промяна.

В колко далечна перспектива го виждате като реалност това, освен като добро намерение и съгласие?
–    Трудно ми е да ви кажа какъв е… какъв би бил срокът, аз сега през септември месец, когато започне отново работа на Европейския парламент, имам намерение да се срещна и с генералния секретар, и с различни служби, за да уточним какво е необходимо и какви са проблемите, които трябва да бъдат решени. Не мога да ви кажа някакъв срок, но това, което мога да ви кажа, е, че ще продължат и вниманието, и натискът, така че въпросът да се реши.

Тогава, когато това стане факт, очаквате ли, че и останалите европейски институции ще последват примера на Европейския парламент?
–    Разбира се, това трябва да се случи, защото в крайна сметка българският език е равноправен език в Европейския съюз и би трябвало да се използва по начина, по който се използват всички останали.

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …