Начало / Автори / Александър Дюма-баща: Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото

Александър Дюма-баща: Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото

Днес, 24 юли, се навършват 210 години от рождението на Александър Дюма-баща – автор на класиките „Тримата мускетари“,“Двадесет години по-късно“, „Виконт дьо Бражелон“, Кралица Марго“ „Граф Монте Кристо” и др. И до днес той остава един от най-четените френски автори.

Роден е в Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Син е на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар.

Баща му умира през 1806 г., когато Александър е едва четиригодишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че тя няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере. Докато той расте, историите за военните подвизи на баща му под командването на Наполеон, които майка му разказва, насочват въображението на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщия тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.

Работейки в Париж, Дюма започва да пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 г неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна, в резултат на което той може да си позволи да посвети цялото си време на писателстване.

През 1830 г. Дюма участва в Юлската революция, която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място бившия му работодател Луи-Филип. Вследствие на тази революция животът във Франция в периода 1830 — 1835 г. е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката да се подобрява и цензурата в пресата да намалява, Дюма вижда възможност отново да хване перото.

След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че през 1838 той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.

В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 г. Дюма издава „Учителят по фехтовка“ – разказ за събитията в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I, а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „Граф Монте Кристо“ и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма.

През 1840 г. сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син

При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.

През 1851г. писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 г. в село Пюи (намиращо се в околностите на Диеп) на 68-годишна възраст.

Книги от Александър Дюма-баща тук

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …