Как да четем по една книга всеки ден и да оцелеем

22.02.2023 Читателски дневник

Малките предизвикателства могат да направят от нас големи читатели

Хората, които четат много, често са поставяни на пиедестал, като се изтъкват най-различни ползи от това да разтваряме редовно книга. Това пък ражда и най-различни по характер читателски предизвикателства, като най-майсторското от тях е как да прочетем по една книга всеки ден.

Според едно проучване във Великобритания отпреди няколко години горе-долу половината от анкетираните са изчели десет или по-малко книги годишно. Така че всички, които са надхвърлили тази бройка, вече се броят за „майстори в занаята“. И сега си представете какво е пък да четем по книга на ден…

Има обаче хора, които приемат и такова предизвикателство сериозно. Интересен е опитът, който споделят, при положение че в продължение на месец дневният им ритъм се върти единствено около четенето.

Ето няколко съвета, които идват точно от такъв суперчитател, поставил си предизвикателството да чете по една книга на ден

Отпуска за четене на книги

Такава идея звучи малко налудничаво, но някои я изповядват – като Корина Ромонти, която е мениджър в „Пенгуин“. Тя си поставила читателско предизвикателство да чете по книга на ден в първия месец на новата година… и по една случайност се оказала в началото на 2023-а и в отпуска. Зачела се в огромната „Блондинка“ на Джойс Каръл Оутс, но усетила, че се нуждае от нещо, което е по-скромно като обем и достатъчно забавно. Така започнала всеки ден да си избира нова книга – и по думите ѝ, наистина се забавлявала.

Повече книги едновременно

Идеята идва от писателя Самир Рахим. Той препоръчва да започнем една книга, но вместо да я довършим същия ден, да зачетем друга. А на другия ден да ги разменим и вече да ги дочетем. Дава следния пример: започнете във вторник сутринта Passing на Нела Ларсен, а следобед продължете с Priestdaddy на Патриша Локуд. После продължете в четвъртък с нови две книги. „Хубаво е да имаме време да асимилираме прочетеното”, казва Рахим.

Отделете книгите за четене

Това означава просто да струпате на купчина всички заглавия, които искате да прочетете. Точно Корина Ромонти казва, че си избрала за своята свободна седмица книги, които са под 200 страници, и ги натрупала една върху друга. Така направила две големи купчини, от които избирала според настроението си всяка сутрин.

Точно маркерът „200“ върши изключително хубава работа в случая – така в подборката на Корина попаднали заглавия като „В търсене на любовта“ на Нанси Милфорд, Leaving the Atocha Station на Бен Лърнър, The Autobiography of My Mother на Ямайка Кинкейд, „Буда на тавана“ от Джули Оцука.

Правилата са вредни

Превърне ли се в рутина, четенето става досадно и труднопостижимо по начина, по който си го представяме. Така че по-скоро бъдете импулсивни – такъв е и съветът на Корина Ромонти. „Понякога чета сутрин – казва тя, – друг път след работа или пък по обяд – зависи от ситуацията.” Хубава възможност за нея е това, че пътува час до работа – и използва това време в градския транспорт за четене. Навикът да го прави ѝ дава усещане, че продължава във вярната посока и с читателското предизвикателство, което си е поставила.

Излишно време с телефона

Имаме резерв от свободни минути и понякога часове, но трудно го осъзнаваме… особено като сме привикнали мобилният телефон да е втората ни кожа. Според някои хора точно телефоните ни пречат да четем повече. Практичният опит на Корина също е в тази посока: „Престанах да губя толкова много време с телефона си – тегли чертата и тя. – За седмица времето с него намаля с 20%. Започнах да обръщам внимание за какво отделям времето си.”

И поражението учи

След 27 дни, в които Корина четяла по една книга дневно, в крайна сметка се отказала. „Почувствах се уморена – признава, – и не отворих книга в последните дни на януари. Но бях удовлетворена как се разви всичко това.”

Хубавото в случая е, че тя приема поражението си, а пък фактът, че не е успяла, ѝ носи и друга перспектива към читателските предизвикателства. „Единственият човек, който трябва да е доволен от това колко четете – обобщава Корина, – сте самите вие. И ако това не става, просто измислете нещо друго.”