Начало / Автори / Честит 100-тен рожден ден, Ивайло Петров! „Този свят не е просто „дефектен”, а чудовищен. Дали няма да се окаже, че ако съм бил щастлив, то е било само преди да се родя или след смъртта ми.”

Честит 100-тен рожден ден, Ивайло Петров! „Този свят не е просто „дефектен”, а чудовищен. Дали няма да се окаже, че ако съм бил щастлив, то е било само преди да се родя или след смъртта ми.”

19-ianuari-1923-razhda-se-ivailo-petrov-551ПОКЛОН, Ивайло Петров!

И все съм се чудил, какво нещо е туй човешката памет. Искаш да забравиш нещо лошо, да изчистиш душата си, а паметта го пази цял живот. Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят. От нея иде всичкото.

Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл!

Животът прилича на циганче, очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш.

Човек трябва да бъде преди всичко хуманист, а след това разбойник, учител, поп или министър.

Страхлив и щастлив човек едновременно не съществува. Щастливи са само дръзновените и само те постигат своите идеали.

Живях в слепота и все пак знаех или се досещах, че земното битие има „фабричен дефект”. Знаех го от собствената си същност, от хората, с които общувах, от събитията, на които съм бил свидетел, от историята. Сега, след като духът ми преброди земята надлъж и шир и проникна дори там, където само въздухът прониква, узнах, че този свят не е просто „дефектен”, а чудовищен. Навсякъде – и в обществения, и в личния живот – видях малко радост, но много страдание. Над блестящите научни и технически постижения на човешкия разум властват тъмните човешки страсти и пороци. Гладуващи милиарди хора, нечисти помисли, похот, насилие, убийства, войни, политически сплетни, егоизъм, разврат, завист, пошлост, ненавист, с една дума – нравствен упадък. Дали няма да се окаже, че, ако съм бил щастлив, то е било само преди да се родя или след смъртта ми.

Животът е най-добрата книга…

Често губя увереност в себе си, когато волно или неволно сравнявам писанията си с тези на големите творци. Това се дължи може би на обстоятелството, че съм роден и израсъл в бедно селско семейство.
Но нищетата на моето детство не беше толкова материална, колкото духовна. Може би повечето от нашите писатели от това време са родени в провинцията при подобни условия. Но всички, с които съм разговарял, са ми казвали, че все някой от семейството им е бил донейде природно интелигентен, че му е чел или разказвал приказки. На другите, чийто родители са били по-образовани, са им купували и книжки.
В моето семейство всички бяха напълно неграмотни, не можеха дори да се подписват.

Човек страда от раждането до смъртта си и затова си мисля, че животът е възходяща спирала на страданието. Страдания ни причинява дори най-благородната страст – любовта. Обладани от това велико чувство, ние страдаме от ревност, от съчувствие към близките си.

Преживявам житейските превратности и неприятните събития с безпокойство и тревога, но се стеснявам да давам външен израз на настроението си. Не съм от смирените и това го знаят най-близките ми приятели. То личи, както вече казах, и от съчиненията ми.

Изкуството не се измерва на кантар.

Понякога страданията на човека са тъй тежки и непоносими, а той няма сила и смелост да приеме доброволно смъртта, защото инстинктът му за живот е по-силен от смисъла му.

В религиите се казва, че бог е създал човека, а то е тъкмо обратното. Човекът е създал бога като упование и надежда.

Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души – злото е отмъстено, но не и премахнато.

Най-страшното е непреодолимото.

От всички книги, които бяха му попадали, Библията му направи най-силно впечатление. Беше поразен от това, че описаният в нея живот отпреди хиляди години напълно прилича на сегашния, само имената на държавите, градовете и хората са различни. Навсякъде войни, бедност и нищета, подлост и лъжа, насилие и робство, радост и щастие. Защо е живяло това човечество толкова хилядолетия, щом не се е променило ни най-малко, не е станало ни по-лошо, ни по-добро, питаше се той и си отговаряше: хората май само са се размножавали на този свят и нищо повече.