Начало / Интервюта / Мира Петрова за вълшебството да рисуваш: Детските истории събуждат въображението

Мира Петрова за вълшебството да рисуваш: Детските истории събуждат въображението

Ако видите щъркел, може би на него лети Джиго“, казва илюстраторът

mi

Мира или Станимира Петрова е философ по образование, но и героите, които се раждат изпод боичките и моливите й, са същински философи – ненапразно тя има толкова много приятели заради своите „Чаени истории“. Романтични, весели и приказни, те са еднакво любими за малки и големи. Така че, щом видяхме, че Джиго на Юлия Спиридонова се сдобива с душа точно с помощта на Станимира, веднага отбелязахме книгата като задължителна за разглеждане и четене. И ето го сега Джиго пред нас – понесъл се на крилете на априлски щъркел и прегърнал валмо розов захарен памук. Отгръщаме първата страница и… попадаме в приключението заедно с Мира.

– Здравей, бързаме да те попитаме – кой е Джиго и как долетя до теб?

– Джиго е едно малко-голямо момче с рижава коса и лунички, което много обича приключенията. А как дойде – разбира се на гърба на един щъркел, докато носеше захарен памук  на зайците. Така, че ако скоро видите щъркел, може да му помахате, защото кой знае, може би точно на него лети Джиго. 

– Как измисли илюстрациите? Само текстът ли те водеше или включи още някакви твои усещания и представи?

– Текстът винаги е водещ, той е основата, от която тръгвам и върху която построявам цял един фантазен свят. 

– А не те ли притесни, че автор е Юлия Спиридонова? Тя все пак е вряла и кипяла в тия неща, пък и баща ѝ също е име!

– Всъщност мислех повече за Джиго и как визуално да стане близък до децата. Радвам се за възможността да работя по този текст, защото е много приказен и имах свободата да развихря въображението си. 

mi2

Текстът винаги е водещ, той е основата, от която тръгвам и върху която построявам цял един фантазен свят

– Твоят календар – „Чаени истории”, е любим на много хора. Изкуши ли те да включиш някой елемент от него и в приключенията на Джиго?

– Човек трудно може да избяга от себе си. Признавам, че обичам малките детайли и бъбривите илюстрации, така, че това със сигурност присъства. Може би е сходен и самият характер на персонажите. И двамата са червенокоси и малко палави. 

– Самата ти имаш ли си любима детска книга? И иска ли те се да илюстрираш някоя много, ама много известна?

– С много голямо удоволствие бих илюстрирала български народни приказки. Иначе любими детски книги имам много. Наскоро с дъщеря ми прочетохме отново  “Страната на хилядите желания” на Андре Мороа. Много се радвам, че в новото издание запазиха старите илюстрации на Тоня Горанова, които за мен са вълшебни. 

Много харесвам и “Румцайс” на Вацлав Чтвъртек. Като дете бях запленена от историите за този разбойник и ми беше ужасно тъжно, когато книгата свърши. Така силно ми се искаше да има продължение, че накрая си нарисувах всички герои и започнах да измислям нови истории. Миналата година ми подариха старото издание на книгата от 1982 г. с илюстрациите точно такива, каквито ги помня.

– Харесваш ли определени илюстратори? Казваш ли си например: „Ех, как ми се иска да рисувам като…”

– О да, непрекъснато. И това е прекрасно, защото не спирам да уча. Мисля, че е е хубаво човек да си остане с нагласата, че може и по-добре. 

Има ужасно добри илюстратори и обожавам да разглеждам нещата, които правят. Харесвам много Мира Мирославова, Ясен Григоров, Калина Мухова. Харесвам също Сюзън Бранч, която беше голямо вдъхновение за мен.

– А би ли се решила да създадеш някой ден цяла книга за деца – и с текста, и с визията?

– Имам, даже няколко идеи, но са на етап проект. Ставам особено самокритична, когато работя сама и това малко забавя процеса. 

Вече имам една книжка за най-малките – “Чудовището Бу обича да яде”, която рисувах за дъщеря ми. Сега ми се иска да и направя продължение. 

– Много благодаря – и ще очакваме още от теб!

Интервю на Краси Проданов

Прочетете още

anita-jankovic-AowxSxBwv_4-unsplash

Четене преди сън удвоява речника на децата

Книгите са ключови за тях Четящите родители са истинска благословия за най-малките – достатъчно е …