Начало / Читателски дневник / Главен герой – животните

Главен герой – животните

Книгите за самоусъвършенстване често разчитат на тях

3345371

Повод да ги потърсим стана една история покрай разразилото се преди време торнадо в южните части на Чехия. Природното бедствие доведе до жертви сред хора и животни, като властите след това осигуриха лекари и психолози и за едните, и за другите. Сред най-фрапантните случаи беше този на куче, подхванато от вихъра, което било открито по-късно в безпомощно състояние чак на другия край на населеното място – за щастие, само в шок и със сериозни ожулвания.

Факт е, че на животните – и особено на домашните любимци, преписваме често качества, които ни се струват прекалено идеални за нас. Във философ се превръща например Пух изпод перото на Бенджамин Хоф. Мечето изведнъж става будист и разкрива Пътя на всички хора, които имат желание да надникнат в себе си.

Още по-смел е Ричард Бах, когато изгражда образа на своята чайка Джонатан Ливингстън. Основната му тема е себеусъвършенстването, като с размаха на перото си писателят създава творба от ранга на „Малкият принц”.

Ето още няколко заглавия, които загатват колко важни са за нас животните. И колко много можем да научим от тях – и за болката, и за щастието. Затова и проявите ни на смирение или съпричастност към тях винаги са добре дошли. Винаги са на място

215302_b

Пингвин ни учи на безпределно приятелство

„Уроците на пингвина” е истинска история, която се е случила през 70-те на миналия век на Том Мичел. Той намира полумъртъв пингвин и го спасява. Но после животното решава, че Мичел е… неговият човек. Интересен е ракурсът – дали да възприемем двамата като птици, човек и пингвин; или пък са станали двама човеци… Във всеки случай „Уроците на пингвина” е затрогваща с посланието си да използваме всеки миг, с който разполагаме тук, на Земята – и да го изпълним със смисъл.

182798_b

Куче показва къде грешим

Образът е изграден от Малкълм Гладуел – журналист и писател, той превръща най-добрият приятел на човека и в коректив за действията му. В „Какво видя кучето и други приключения“ всъщност се опитва да подскаже, че едно от най-ценните неща, които могат да ни се случат, е да видим света, стъпили в чужди обувки. А в случая с лапи вместо обувки – и с опашка. Книгата обединява статиите, които пише Гладуел за „Ню Йоркър”, а в резултат от четенето пък се активира една наша способност, която май често забравяме – да размишляваме за същността на нещата.

222267_b

Котка ни прави щастливи

Сред най-обичаните домашни любимци, котките са се превръщали и в невероятни художествени образи. Присъстват трайно и в митологията, просто навсякъде. Затова и преживяванията, които обединява Силия Хадън в „100 житейски урока от твоята котка” звучат повече от логично. Все пак на какво да се опре човек в размирни времена, ако не на мъдростта на собствената си котка. Взаимодействието с нея, дори наблюдението, ни прави по-щастливи, личи си и от книгата на Хадън. Самата тя журналист по професия, очевидно обича да използва безмълвни примери за онова, което сме самите ние – наред с уроците на котката е създала подобна книга, но от името на кучето.

149581_b

Папагалът като психотерапевтичен модел

Честно казано, в нашата култура папагалът е символ на безмозъчното запаметяване и копиране на действия, но изпод ръцете на д-р Носрат Песешкиан той се сдобива с аура на наш гид в собствената ни същност. Чрез „Търговецът и папагалът” роденият в Иран специалист създава модел, в който да потърсим сами себе си. Историите са забавни и дълбоки, отварящи врата, през която да ни преведе птица… или друг човек. Случаите, които описва д-р Песешкиан, идват от неговата практика, той само добавя символиката, ключовете. Резултатът е книга с мъдростта на Ориента.

227250_b

Мравката и слонът са еднакво силни

Винс Посенте ни го напомня – като създава на принципа на взаимодействието им пет стъпки, които да преобразуват собствената ни производителност. „Мравката и слонът” е полезна и в личен план, но и за мястото, което ръководим или на което работим. Още повече, че Посенте тръгва към конкретните предложения от притча, която съдържа в себе си и архетипи, казващи толкова много. Самият той обича да открива в света покрай нас движещи сили. Сега го прави с мравка и слон, но използва също делфини, китове… Стъпва и на опита си като спортист, шест пъти е изкачвал и върхове в Хималаите.

Виждате, че този тип книги крият наистина много енергия. Пък и животните го заслужават… Ето, в Кембридж са установили, че прасетата могат да се разпознават в огледалото. Хубаво е да си го напомняме, когато сутрин се погледнем в нашето… и се зачудим кой ли е това отсреща.

Книги с животни подбра Краси Проданов

Прочетете още

f07bfe73-9406-4e3b-8494-eeffab1c9d95

Красивите истории са на мода през април

Ето една, в която има интрига, напрежение и романтика „Това, което винаги крием“ е наглед …