Начало / Интервюта / Рене Карабаш: Всички търсим своята божествена половина

Рене Карабаш: Всички търсим своята божествена половина

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е книга, създадена по всички правила на епистоларния жанр и находчиво оформена като пощенски плик

64307707_10217491735796964_5309527477138227200_n copy

Може да я поднесеш деликатно, заедно с шоколад и бутилка вино, или да си я пъхнеш в джоба и в поза на влюбен Омар, изразително да рецитираш откъси от нея! Защото текстът на Рене Карабаш изтъква нещо ценно за днешно време – споделянето. Чрез писма, но не по шаблон, не от онези, в които чувствата се свеждат до емотикони, а от живите – в които всяка дума идва от сърцето, и дори да не получи отговор веднага, важното е, че е написана. След успешните стихосбирки “Хълбоци и пеперуди“, “Братовчедката на Зорбас“, и романа „Остайница“, това е четвъртата книга на Ирена Иванова – човек на словото и театъра, по-известна като Рене Карабаш. Тук с ново алтер его – Омар.

– Ирена, кажете ни, този герой асоциация с поета Омар Хаям ли прави, или с вид членестоного, което се е закотвило някъде, уверено в своята неизменна природа :) 

– По-скоро второто. Това е мъж с глава на омар и носи неговите характеристики – хваща здраво с щипките си и се привързва до безумие. Оттам започва и темата за обичането. Любов ли е, когато се обсебим емоционално от друг човек и не трябва ли да се освободим от някои свои вредни навици в любовта, за да срещнем в крайна сметка нашата истинска сродна душа, и най-важното – себе си?

– Чия беше идеята книгата да е оформена като пощенски плик ? Нали знаете, че цяло едно поколение изобщо не е докосвало такъв…

– Идеята за книга-плик е моя, а красивите илюстрации са на талантливата художничка Люба Халева, с която винаги е истинско удоволствие да се работи! С нея говорим на един език, което е ключово за добрия резултат, каквато и да е целта. Откакто пиша писмата, този вариант се появи в главата ми и си казах, че независимо колко трудна ще бъде неговата изработка, искам книгата да изглежда точно така. Лесно е, ако човек знае какво иска. Така благодарение на неуморния труд на издателство “Жанет 45”, книгата се появи в този формат, който й придава допълнителна стойност и носи усещане на читателя, че той наистина държи плик с писма. Някаква тайна кореспонденция, личен дневник на човек, който също като него вярва в абсолютната любов.

Любов ли е, когато се обсебим емоционално от друг човек и не трябва ли да се освободим от някои свои вредни навици в любовта, за да срещнем в крайна сметка нашата истинска сродна душа, и най-важното – себе си?

150371846_3902095986509612_6880462094614065980_o

– Виждам един текст, който се отразява на отсрещната страница, но неговият огледален образ “не се чете“, казано на административен език. Какво стои зад тази проекция?   

-Отразяването на другата страница е творческа идея на Люба Халева, която перфектно улови пулса на книгата и дори доразви визуално някои от темите в нея. Това е една от тях – за любимия човек като огледало, в което се оглеждаме и чрез което можем да подобряваме себе си и да се учим да обичаме по-добре.

– Ако направим препратка към романа ви „Остайница“, защо вашите герои трудно си намират мястото в света?

– Смятам, че във всеки човек дълбоко (или не) се крие един Омар или една Дана, които не пасват на света и които се движат срещу течението, в търсене на тяхната истина. Те търсят смисъла и онова, което е отвъд видимото. Нещо, което масата не търси. Тя търси лесносмилаемото, възприема романтиката за отживелица или я вкарва в клишето и така лишава хората от истински емоции. Една от целите на тези писма е да накарат хората да чувстват, да се оставят да бъдат уязвими и да си напомнят, че има и други, които също като тях търсят “бога на амурите”.

– Вие научихте ли нещо повече за своите чувства около пандемията, или благодарение на Омар?

– Да, научих много, но повече научих от Омар, докато пишех писмата. И с това остава надеждата ми хората да се припознаят в него и да си дадат сметка, че всички сме едни разполовени Омари, носени от вълните на живота, в непрестанно търсене на своята божествена половина.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

ЛЮСИ Колонка(2)

Вечно зареденият телефон

Людмила Еленкова През шейсетте години в Италия едно момиченце не можело да заспи без приказка. …