Начало / Критика / Стига вече с този Храбал!

Стига вече с този Храбал!

Юлия ПЕТКОВА

coverГосподин Пешак, ще Ви кажа с ръка на сърцето – понякога е много трудно да бъдеш писател в страна с богата история, дяволски трудно, непоносимо трудно, направо опира до това, да си спасяваш кожата, както казва нашият добросърдечен народ.

Сборникът „Моритати и легенди“ на Бохумил Храбал е публикуван в Чехословакия през знаковата 1968 г., но излиза на български език едва сега в бляскавия превод на Анжелина Пенчева. Както казва Еман Фринта, със своите текстове Храбал улавя човека на острието на говорната му ситуация точно както прави и фотографът с моментната снимка. И си плаща за това с читателски реакции от „Осанна!“ до „Разпни го!“, от ликуващ възторг и страхопочитание до яростно заклеймяване и заплахи. На бъдещите си читатели Храбал завещава безподобното си чувство за хумор и ирония, зад което ту прозира щедрото му, всеопрощаващо човеколюбие, ту проблясват скъпоценните камъни на наслоилата се в душата екзистенциална тъга.

Най-общо казано, моритатите като жанр представляват смразяващи истории за убийства и други ужасни събития. Моритатът, обяснява авторът, е важна брънка в един развоен процес, който тръгва от Омир и стига до Бертолд Брехт, а според някои етимологията на „моритат“ води към латинското „mores“. Във всеки случай моритатът е „непосредствена поетична реакция на народната фантазия на определено събитие, което е развихрило тази фантазия, защото е в разрез с моралните норми, свързано е с внезапна смърт и предизвиква тревога и уплаха.“ Колкото до легендите, можем да предположим, че на света има поне толкова легенди, колкото и хора, шеговито отбелязва Храбал в постскриптум към книгата, като не пропуска да уточни, че сватбите и погребенията са най-благодатното място за зачеване на такива истории, без да подценяваме кръчмите, разбира се, където колективната фантазия ражда удивителни портрети, случки и анекдоти:

Всеки човек може да разкаже цяла поредица легенди, за да окръгли вътрешно и да обедини със сока на фантазията и с милостивата лъжа определена история, която така надхвърля своето съществуване и се отправя към трансцендентното…

За да оцените по достойнство този сборник, трябва да проследите внимателно  бележките под линия, защото обогатяват равнищата на неговото възприемане и осмисляне. Трябва да знаете например, че „този стар мръсник и развратник“ Храбал създава неологизма „пабителство“, според езиковеди произхождащ от диалектното „бабуване“ („babení“). Думата е предназначена да опише стихийното, спонтанно, въодушевено устно говорене и разказване на преувеличени и измислени истории в името на самото разказване, което е и естетическо откритие, и специфика на стила на самия Храбал: „Пабителят по правило почти нищо не е чел, затова пък много е гледал и много е слушал. И почти нищо от чутото не е забравил. Той е прехласнат от вътрешния си монолог, който разнася гордо по света, както паунът – красивото си оперение. Пабителят, ако не развлича други хора с приказките си, развлича самия себе си с тях, разказва всичко преувеличено, преобърнато, защото прецежда действителността през диамантеното оченце на вдъхновението.“

Така че историите в „Моритати и легенди“ бликат от самия живот, включително невероятната „Легенда за Каин“, чийто централен мотив става основа за нашумелия след години в цял свят роман „Строго охранявани влакове“. Текстовете люшкат читателя между полярни емоции и настроения – стряскат, разсмиват, озадачават, трогват до сълзи, най-вече оставят в захлас пред умението на Храбал да „заприда себе си и другите“ в плетивото на свръхестествено чудати думи и дела, а така също провокират любопитство към недотам известни чешки творци, произведения и дори тенденции в изкуството. За добро или лошо, след тази книга веднъж завинаги ще ви стане ясно, че спасение от миналото няма. И света да обърнете, миналото ще избухва под краката ви под най-неподозирани форми и в най-­неочаквани моменти – сякаш сте настъпили мина. Но хич да не ви дреме! Важното е на този свят да има поне един човек, който провижда във вас вечност и безкрайност…

„Защото трябва да се живее, след като няма причина да не се живее. А като ще се живее, нека да е поне по най-­приятния начин“, настоява Бохумил Храбал. Пък и какво по-сериозно доказателство от настоящата година, че целият живот е ден на шегата.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!