Начало / Критика / Капанът на ума

Капанът на ума

224726_bЛюдмила ЕЛЕНКОВА

Рядко излизат книги от Томас Бернхард, а появи ли се такава, става събитие. Ето го сега романа „Бетон“ в превод на Любомир Илиев. Впрочем здраво се потят всички  преводачи на  големия австрийски писател, който е абсолютен виртуоз на думите и специалист по дългите безутешни изречения, и продължава да бъде сред най-влиятелните интелектуалци в Европа. Обсъждат го като прозаик и поставят пиесите му като драматург дори 30 години след неговата смърт.

„Бетон“ е писана през 1982 г. и в тази сравнително малка книга, около 180 стр., Бернхард, в типичния си маниер „поток на съзнанието“, разказва за един мизантроп и безделник-естет, който десет години се мъчи да напише първото изречение на биографията на композитора Феликс Менделсон-Бартолди. Героят му е на 48, живее несмущаван от никого в огромна къща със седем стаи, съседите го смятат за луд, страда от всевъзможни болежки, чак собствената си сестра приема за дразнител, да не говорим за австрийското общество и материалния свят въобще. Парадоксът е, че докато размишлява философски, или грубо казано – мрънка за щяло и нещяло, този нереализиран човек се възползва от всички блага, които ненавистно отрича.

Така решава да замине за Палма де Майорка, а дори двата куфара, които трябва да вземе, будят тежка съдбовна драма. Разбира се, би звучало твърде елементарно да приемем вторачването му в детайлите за мързел. Освен че предизвиква смях, книгата по-скоро поставя въпроса доколко е ефективен човек, който не може да излезе от ума си. Дали това не е белег на цялата немскоезична среда, разкъсвана от дилемата да бъде на висотата на своето историческо предопределение, или да се впусне без грам съпротива по наклонената права на бюргерския комфорт, където духът става вкаменелост на материята, подобно на бетонена настилка от романа на Томас Бернхард.

Насладете му се бавно и за контраст, какъвто е целил авторът, тихо си пуснете музиката на Менделсон.