Начало / Критика / Трима в лодка нагоре по реката на живота

Трима в лодка нагоре по реката на живота

224538_bЮлия ПЕТКОВА

Докато сме под знака на фамозния коронавирус, изправил на нокти целокупния, втренчен в пъпа си свят, е някак особено важно да прочетете „Трима в лодка (без да броим кучето)“. Бързо ще разберете защо ви го казвам. Ако не сте първа младост, най-вероятно сте я чели на младини, но това не пречи да си я припомните, още повече че настоящото издание е в превод на Жечка Георгиева. Пък и по-рано няма как да сте обърнали внимание, че симптомите на дифтерита и коронавируса са подозрително сходни. Така де, друго си е да знаеш, че смъртоносните микроби, които ни дебнат, са далеч по-многообразни и вълнуващи от някакъв си Covid-19. Действа толкова отпускащо!

„Основната красота на тази книга се крие не толкова в литературния ѝ стил, колкото в безнадеждната ѝ, неизлечима правдивост. Нейните страници са своего рода дневник на действителни събития. Единствено съм си позволил да ги поразкрася, като за това не съм искал допълнително възнаграждение“, отбелязва шеговито авторът.

Ако броим кучето, героите са четирима – разказвачът Джей, Джордж, Харис и Монтморенси. Последният, макар и четирикрак, е не по-малко одухотворен от тримата двукраки, макар че те са същества и плът и кръв, а той е измислен. Впрочем Джером К. Джером твърди, че изобщо не е възнамерявал да пише смешна книга. Откъде да подозира, че и най-благите хорица на твърда земя се превръщат в несекващ източник на конфузии и смях (независимо от блясъка на достолепните им намерения), ако ги настаниш в лодка. А също и в кръвожадни стръвници, осъзнали, че пълният стомах върши същата работа като чистата съвест – прави те честит и всеопрощаващ.

Някъде по средата на книгата, малко след злощастната певческа изява на Харис и преди славната ирландска яхния на Джордж, в сърцето на една необикновена нощ с разкошна луна, забавните приключения от поредния неудържим ден се удрят челно в романтичния унес на протагониста: „Понякога болката ни е толкова дълбока и истинска, че ние заставаме пред нея смълчани, защото няма думи за нашата болка, само стенание.“ Следват няколко лирични страници за величието на страданието и неговите производни, но за тях не бива нито да се говори, нито да се пише, най-добре си ги открийте сами.

Венецът на книгата е… бележката на преводачката. По-точно спомените ѝ около запознанството с творчеството на Джером, изнесени в същия хумористичен ключ! В случай че някой още не е разбрал, „Трима в лодка (без да броим кучето)“ е писана през далечната 1889 година, но откъм хумор е сочна и неустоима като прясно откъсната праскова. Дори и да поумнее светът, книги като тази никога няма да остареят. И тъй като е лято, 130-годишното напътствие на Джером може да ви е от полза за предстоящо пътуване. Уви, реката на живота невинаги е превързана със шлюзове:

Изхвърли баласта през борда, човече! Нека лодката на твоя живот е лека, понесла само необходимото – уютен дом и прости удоволствия, един-двама приятели, достойни да ги наричаш така, някой, когото обичаш и който те обича, котка, куче, една-две лули, колкото да има какво да ядеш и да обличаш и повече от достатъчно за пиене, защото жаждата е опасно нещо.

Прочетете още

224651_b

Ново увлекателно томче от признат майстор на разказа

Писането на кратки разкази е особен вид изкуство. Джером К. Джером е майстор в този …