Лира Литературно-рекламна Агенция
Новата романтична комедия „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс е вдъхновенa от не съвсем забавната тема за бракове пред разпад. Авторката създава история за таен клуб, в който група мъже използват любовните романи, за да разберат причините за проблемите във връзките им. Ето какво споделя Лиса Кей Адамс пред „Гудрийдс“ за силата на любовните романи:
-Съществуват ли мъжки клубове за любовни романи? Откъде взехте идеята за този сюжет за втория шанс в любовта?
–Не ми е известно съществуването на подобен мъжки клуб, но бих се радвала да разбера, че има. И ако някой се вдъхнови да сформира такъв, след прочитането на „Тайният мъжки клуб за любовни романи“, със сигурност бих искала да науча. Така че, уведомете ме по имейла:)
Идеята за тази книга се роди преди няколко години, докато се опитвах да измисля сюжет, базиран на проблемен брак, което е една от най-любимите ми тропи. Исках историята да е забавна, но как разпадът на един брак би могъл да е забавен? Замислих се, че ако героят (Гавин Скот) реши да потърси помощ от любовните романи, които съпругата му (Теа Скот) обича да чете, това може да доведе до някои комични премеждия и трогателни разкрития.
Докато развивах идеята, осъзнах, че искам повече от това просто да напиша една забавна книга. Както много жени, и аз прекарах голяма част от 2016 и 2017 година, следейки движението #MeToo, което разкри цял списък от знаменитости, оказали се сексуални насилници.
-Във вашата книга мъжете четат любовни романи, в опит да спасят браковете си. Какво мислите, че могат да научат мъжете от четенето на подобни книги?
– Първо, бих искала да кажа, че от всички критики, които се отправят към любовните романи, една от най-разпространените е, че този жанр някак създава у жените (само при жените, разбира се) нереалистични очаквания за връзките. Но всъщност е глупаво да обявиш, че е нереалистично да очакваш уважение, равенство и добър секс. Любовните романи могат да те научат как да говориш с партньора си и как да го докосваш.
А що се отнася до секса, писателите на любовни романи помагат да се смъкнат смесените послания за удоволствието, възприети от мъжете и жените. Попкултурата и порнографията се съсредоточават в проникващия мъжки поглед. Жените са научени, че тяхното удоволствие трябва да бъде заслужено, но мъжкият оргазъм е даденост.
Любовните романи възхваляват пълното интимно преживяване, понякога от мъжка гледа точка. Ние позволяваме на мъжете да бъдат уязвими, да признаят, че са нервни, несигурни и емоционални. Позволяваме на жените да прегърнат своята сексуалност, да очакват същото задоволство и да казват какво искат.
Най-важното нещо, което моите герои трябва да научат, е, че и двамата трябва да положат усилия, за да поправят брака си. Двамата герои са пристъпили във връзката си, всеки със своя емоционален багаж, но са отказали да разчистят „мръсните дрехи“ в собствените си куфари.
Както казват на Гавин мъжете в книгата, понякога трябва да поемеш емоционален риск. Това, от което най-много те е страх да говориш, е онова, за което трябва да говориш. Ще бъде трудно. Ще бъде неудобно. Но интимността, истинската интимност изисква партньорите да засегнат неща, от които боли. Това са важни уроци за всеки във връзка.
-Как се отнасяте към различията между начините, по които мъжете и жените подхождат за спечелването отново на любовта на партньора?
–Показвам, че не трябва да има разлика. Трябва да отхвърлим мита, че има биологическа причина за начина, по който мъжете и жените подхождат към връзките. Мъжете не са родени с това да потискат емоционалните си нужди, както и жените не са родени с идеята да потискат физическите си нужди. Научени сме да го правим. Така не само че митът поставя мъжете в ролята на некомуникативни, силни фигури, но и обрисува жените като твърде емоционални. Нито едно от които не е вярно. Това е дискриминационно и ограничаващо.
Мъжете в клуба имат някои забавни разговори за това как да се научат да говорят с жените си, което води до това да разберат, че уважението, честността и уязвимостта не са качества, определяни от пола.
–Ние обожаваме книжните клубове. Когато описвахте книжния клуб, наблюденията ви от членството ви в такъв ли са почерпени?
-Губя ли точки като автор, ако призная, че никога не съм членувала в книжен клуб? Винаги съм искала, но онова, което наистина си мисля, че искам, е клуб от типа: „нека да разменяме книги, пием вино и ядем сирене“!
– Имате ли любими книги?
– Една от най-любимите ми книги е „Prima Ballerina“ от Гладис Малвърн. Друга любима е мемоарът „The Bullpen Gospels“ от Дърк Хейхърст.
Любимата ми романтична книга е „Чаровник по рождение“ от Сюзан Елизабет Филипс. Препрочитам я всяка година и е… сякаш посещавам стари приятели.
– Разкажете ни за следващата си книга. Какво могат да очакват читателите?
–Следващата ми книга е „Undercover Bromance“ и в нея главни герои са двама души от „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ – основателят Брейдън Мак, и Лив, сестрата на Теа. Двамата обединяват усилията си, за да разобличат известния кулинарен шеф на Лив, като сексуален насилник.
Превод от английски: Преслава Колева
