Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво СИРОМАХОВ
Един читател ме попита защо сред книгите, които препоръчвам, няма български заглавия. Не бях обърнал внимание на това, защото никога не съм делил литературата на „българска“ и „чуждестранна“. Според мен такова разделение не може да съществува. Книгите се делят на хубави и не толкова хубави.
Но по настояване на тоя читател днес подбрах любимите си пет заглавия от български автори:
Алеко Константинов – „Бай Ганьо„
Най-смешната и най-страшна българска книга. В края на XIX век Бай Ганьо е прост депутат. Днес, 130 години по-късно, Бай Ганьо вече е министър-председател. Какво зловещо пророчество!
Добре е човек да прочете тази книга, докато е млад, за да му е ясно сред какви хора му предстои да живее.
Захари Стоянов – „Записки по българските въстания„
Овчарят Джендо от село Медвен е единственият, който е успял честно, вълнуващо и иронично да разкаже българската душа. Да не говорим, че има и огромен исторически принос. Ако не беше Захари Стоянов, сега щяхме да знаем за Априлското въстание толкова, колкото знаем и за хан Кормисош.
Георги Марков – „Задочни репортажи за задочна България„
Задочните репортажи са може би най-правдивото свидетелство за мрачните години под властта на каскетите. Словото на Георги Марков е толкова силно, че заради него е платил с живота си.
Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених„
Тази малка книжка от стотина страници отсрамва цялата българска проза от последните петдесет години. Толкова емоционална, толкова красива, толкова свободна, толкова истинска книга…
Валери Петров – „Песнички, събрани от сцени и екрани„
Безценен сборник, който съдържа непубликувани стихотворения на гениалния поет, писани за театъра и киното.
Чуйте например това:
„Животът, естествено, е нещо сложно,
понякога даже звучи печално,
но да се живее, е по принцип възможно –
това е доказано експериментално.“
