Начало / Автори / Висоцки – неспокоен дух, полетял високо

Висоцки – неспокоен дух, полетял високо

Повече от 600 песни и стихове завещава след себе си

Pamjatnik_Vladimiru_Vysockomu_vo_Vladivostoke_2

Искам да знам колко ми остава, казва в едно от последните си интервюта. На небесния часовник тогава било изписано 9 месеца, но за актьора и поет това си остава тайна.

Иначе утрото на 25 юли 1980 г. е жестоко. Без каквато и да е информация за кончината на Висоцки по радиото или във вестниците, на Таганка – втория дом на актьора, започват да се струпват много хора. Новината се разнася мълниеносно из Москва. Изведнъж темата се оказва много по-важна за руснаците, отколкото олимпийските игри, които се провеждат по това време. Властите не могат да си позволят отклоняване на вниманието от поредното „социалистическо постижение”. Затова и първата официална информация изтича едва три дни по-късно – във в. „Вечерна Москва”.

Само за часове цялата улица „Таганская” е покрита сякаш с цветен килим. Сълзите са много. Мнозина оставят пък в знак на почит и грижливо изписани листи с песните на Висоцки.

Точно изпятото от барда е проблем за тогавашните власти. Висоцки е уважаван актьор. Има на сметката си повече от 30 роли, сред които дори и Хамлет. Но заради песните си е в ролята и на дисидент.

Обичан в целия социалистически лагер, смъртта му се превръща в повод да бъде увековечен. Постепенно се появяват негови паметници в много руски градове. Почти на всички е изобразяван с китара, но има например и такъв, на който е разтворил ръце, сякаш да прегърне небето… или кръста си.

За театъра на Висоцки обаче настават тежки дни. Трупата на Таганка изпада в немилост. Директорът Юри Любимов изведнъж се превръща в мишена на агресивна кампания. Не издържа и през 1984-а емигрира. По-късно си спомня пред радио „Свободна Европа”: „Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега…

И до днес обаче Висоцки е смятан за един от най-популярните и талантливи творци както в СССР, така и в новата история на Русия. А изпълнените му със сатира и щекотливи теми песни звучат по същия начин и в 21. век.

vy

Ето и няколко стиха от Висоцки – от емблематичното „В една държава…

В една държава с население…
Но впрочем туй е все едно.
С държави други във сравнение,
там всичко беше в уважение
щом само пиеше вино.

И царят не блестеше в нея –
немит, небръснат, като нас
Цигарка палне щом му кефне
Със други думи значи – наш.
С това ни сбираше акъл.

Бе племенник на своя чичо
Преди, тоз навик, да не пие
живота му да вземе, гнил и
във гроба чичото да прати,
не пиеше пред него царят.

Когато чужденците разни,
различно мислещи от нас
(Едни – исляма изповядват
А други, немци – чужда вяра)
по работа при нас пристигат,
Пази ни боже от греха!

Обратно връщаха се в къщи
Не поразени от шума
или разхвърляните маси
А дето царя е глупак
и никой не го уважава.

 

Деня на памет към Висоцки припомни Краси Проданов
Превод на стиховете: Емил Петров

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …