Начало / Критика / Каква ни е Хекуба? Или за философите и историята на философията

Каква ни е Хекуба? Или за философите и историята на философията

Николай Петков в диалог със собствения си син

218344_b

Днес, ден след неделята на разслабления, пишейки тези думи, си мисля за собствения си син. Дали защото наскоро влезе в тийнейджърска възраст, или защото е с леко разхлабен ум, но момчето вярва (и настоява), че на този свят няма нищо по-лошо от това да си философ. Предпочитал да бъде завършен идиот, отколкото философ. Обяснявам му, че да бъдеш идиот (Достоевски има книга за това) е особено трудно, (най-малкото) защото ιδιοτης значи да си уникален и непроменлив. Какъвто може да е само Бог. Тогава Йоан (така се казва момчето) открива, че съм говорел като философ, затова в следващите сто години няма да си вдига телефона, когато го търся. Отвръщам, че сто години ще минат като една въздишка време и че не е чак толкова лошо да си философ.

– Не са ли отдавна изчезнал вид? Като еднорозите – разколебано пита той.

– Точно това ги прави ценни. Всъщност винаги е било трудно да срещнеш еднорози. Но си струва. – След което разказвам на сина си за моите учители – професорите Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Калин Янакиев и Олег Георгиев. И за града на детството си – Елена и за конференциите по Средновековна философия.

Разбира се, Йоан е подозрителен. Та какво могат да правят същества, които ги няма? Най-много да броят единствения си рог. Оказва се, че (за добро или лошо) е познал. Точно това е задачата на философията. Да се научи да брои Едното. Не е ли скучно? Да, със сигурност! Ако Истината и Съществуващото не бяха същото това Едно, щяхме отдавна да сме умрели от скука…

После момчето ме пита дали моите учители не светят със светлината на звезди, изчезнали преди хиляда години. Което – дори и така да е – не е лишено очарование. Ти, скъпи ми, Йоане, познаваш ли някой, който да излъчва сиянието на Анселм от Кентърбъри, на Михаил Псел или на Джон от Солсбъри? Нямаш представа колко интелигентност и красота има в подобни сияния. Между другото, твоят съименник – Джон, някъде беше казал, че който започне да се отегчава от историята на философията, рано или късно ще се отегчи от и самия себе си… Друг е въпросът, че за да знаеш какво е казал Джон от Солсбъри, се изисква поне мъничко интелигентност. Което, за съжаление, няма как да разбереш, защото думата “интелигентност” също е средновековна.

– Не ми и трябва да разбирам – намуси се той.

– Трябва ти по същия начин, по който на котката ù трябват мустаци. Защото те не са за украшение, а уред за равновесие… нещо като схоластиката и метафизиката.

– Котките могат и без мустаци – заинати се той. – Просто пет пари не дават за бръснар.

– Хм, ами ако се окаже, че котешкия свят мустаците са това, което са единайсети и дванайсетия век в човешкия. Представи си, че научиш котешки език и разбереш, че няма оцеляване без мустаци?

– Искаш са кажеш, че както има котешки език, така има и философски език; и че да философстваш означава да си като котката…. девет живота и всеки от тях – във век, който ти си пожелаеш?

– Може би. Защо не? – Съгласих се в като сократически диалог.

– Всъщност, не – замисли се той, – Котешките векове са кратки. Траят около десетина години. Котката не стига и до втори клас. По-важното е, че не пада по гръб…

– Добрее… не споря…

– Макар че, ако паднеш по очи, едва ли ще си по-щастлив. По-важното е да виждаш в тъмното и да не падаш.

– Което – в края на краищата – също е философия. И то не лоша. – Опитах се да го атакувам с неговото собствено оръжие.

– Ами да – съгласи си се неохотно той. – Явно еднорозите могат да бъдат по-живи и истински от мен самия. И по-интересни. Някой ден ще ги потърся. Макар че – питам ли мама – може да се окаже, че философията и самотата са едно и също: да кажеш на банкомата “Мерси!”

– Така е в началото. После, рано или късно, банкоматът ще върне жеста. Но трябва търпение… и четене… за Хекуба и историята на философията… за «Майстора и Маргарита» и за Майстер Екхарт

Avtor87

Прочетете още

228292_b

Вечните романтични истории – „Ема“

Роман забавен и проницателен „Ема“ на Джейн Остин излиза през 1815-а – историята на млада жена …

Един коментар

  1. Няма лошо. На всеки каквото му е приятно, може да го сметне и за необходимо, но чак пък и за другите, чак пък и за всички? Несъмнено котките имат нужда от мустаци, всички котки, макар че не знаем точно каква. Както например имаме нужда от вестибуларен апарат.
    Също така несъмнено на много хора им харесва да четат старите философи, но на още по-много не, и очевидно не им е необходимо, както пък на някои да четат и новите философи, впрочем.
    Но не разбирам защо се настоява, че на всички (интелигентни) хора им е необходимо да четат не старите философи, а какво казват за тях новите. Защото точно това е „история на философията“.